Amanita submembranacea

Amanita submembranacea.

Amanita submembranacea (Bon) Gröger
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Няма име.

По света Amanite à volve grise (френски), Grauhäutiger Scheidenstreifling (немски), Поплавок перепончатый (руски).

Шапка Отначало конусовидна, по-късно звънчевидна до изпъкнала, накрая почти плоска, с ниска гърбица в центъра. Маслиненожълта, маслиненокафява или кафява, често с по-тъмен център и по-светла (до почти белезникава) периферия. Повърхността е гладка и суха. Единични, едри парцалести остатъци с бял до сив цвят често присъстват. Ръбът е ясно набразден. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бели, с по-тъмен ръб. Нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, където е обхванато от остатъка от общото покривало (волва), без пръстен. Повърхността е финолюспеста в горната част, а надолу люспите стават по-едри, груби и образуват зигзаговиден рисунък. Люспите са белезникави до сивкави или с подобен на шапката цвят, но по-светъл. На нивото на горния край на волвата люспите се сливат, образувайки пояс подобен на пръстен. Височина до 15 cm.

Волва Светлосива или сива мембрана, с форма на торбичка с разкъсани краища и внезапно стеснение (като прищипана) близо до основата. Вътрешността е със същия цвят.

Месо Бяло. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кълбовидни с диаметър 10-13 μm.

Местообитание Планински гори. По литературни данни в Европа видът расте с иглолистни (смърч, бор и ела) и широколистни (бук, бреза и дъб) дървета, като предпочита кисели почви. Нашите наблюдения са от иглолистния пояс на Витоша, където видът е често срещан под смърч (Picea abies) и от м. Юндола и м. Цигов Чарк в Родопите. Плододава поединично или на малки групи от началото на лятото до есента.

Коментар Някои автори я обявявят като неядлива или ядлива след термична обработка. (Източници: №9,18, Funghiitaliani.it) Ние препоръчваме да не се консумира, тъй като е твърде слабо позната гъба.

Сходни видове Amanita submembranacea се различава от други сурогризки най-лесно по сивия цвят на волвата и сивите остатъци от общо покривало по шапката (ако присъстват). Други важни белези са маслиненият цвят на шапката, окраската на пънчето, формата на волвата (прищипана) и местообитанието.

В западна Европа се среща Amanita olivaceogrisea с подобен цвят на шапката и сивеещо общо покривало. Този вид расте с широколистни дървета (с леска, елши и вероятно брези според Kibby) и има по-малки и нежни плодни тела.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Текста подготви П. Неделев.

Amanita submembranacea.

Amanita submembranacea.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita submembranacea с типичен маслиненокафяв цвят на шапката.

Amanita submembranacea.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita submembranacea. Младо плодно тяло със светла шапка.

Amanita submembranacea.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita submembranacea. Екземпляр с по-наситено кафява шапка.

Amanita submembranacea. Ламелите са бели, но с тъмен ръб.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita submembranacea. Волвата сивее отвътре и отвън.

Amanita submembranacea. Волвата се стеснява внезапно (като прищипана) близо до основата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita submembranacea. Младо плодно тяло.

Amanita submembranacea.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita submembranacea.

Amanita submembranacea.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Февруари, 2022 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>