Amanita submembranacea (Bon) Gröger
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Няма име.

По света Amanite à volve grise (френски), Grauhäutiger Scheidenstreifling (немски), Поплавок перепончатый (руски).

Шапка Отначало конусовидна, по-късно звънчевидна до изпъкнала, накрая почти плоска, с ниска гърбица в центъра. Маслиненожълта, маслиненокафява или кафява, често с по-тъмен център и по-светла (до почти белезникава) или по-тъмна периферия. Повърхността е гладка и суха. Често е гола, но малобройни, парцалести остатъци с бял до сив цвят понякога присъстват. Ръбът е ясно набразден. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бели, със светъл или по-тъмен кафеникав ръб. Нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, където е обхванато от остатъка от общото покривало (волва), без пръстен. Повърхността е финолюспеста в горната част, а надолу люспите стават по-едри, груби и образуват зигзаговиден рисунък. Люспите са белезникави до сивкави или с подобен на шапката цвят, но по-светъл. На нивото на горния край на волвата люспите се сливат, образувайки пояс подобен на пръстен. Височина до 15 cm.

Волва Светлосива или сива мембрана, с форма на торбичка с разкъсани краища и внезапно стеснение (като прищипана) близо до основата. Вътрешността е със същия цвят.

Месо Бяло. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кълбовидни с диаметър 10-13 μm.

Местообитание Планински гори. По литературни данни в Европа видът расте с иглолистни (смърч, бор и ела) и широколистни дървета (бук, бреза и дъб), като предпочита кисели почви. Нашите наблюдения са от иглолистния пояс на Витоша, където видът е често срещан под смърч (Picea abies) и бяла мура (Pinus peuce), и от местностите Юндола и Цигов Чарк в Родопите. Плододава поединично или на малки групи от началото на лятото до есента.

Коментар Някои автори обявявят гъбата за неядлива или ядлива след термична обработка. (Източници: №9,18, Funghiitaliani.it) Ние препоръчваме да не се консумира, тъй като е твърде слабо позната.

Сходни видове Amanita submembranacea се различава от други сурогризки най-лесно по сивия цвят на волвата и сивите остатъци от общо покривало по шапката (ако присъстват). Други важни белези са маслиненият цвят на шапката, окраската на пънчето, формата на волвата (прищипана) и местообитанието.

В западна Европа се среща Amanita olivaceogrisea с подобен цвят на шапката и сивеещо общо покривало. Този вид расте с широколистни дървета (с леска, елши и вероятно брези според Kibby) и има по-малки и нежни плодни тела.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 8 Януари, 2023 г.

Върни до горе