Amanita umbrinolutea (Gillet) Bataille
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Няма име.

По света Amanite à cocarde, Amanite brun jaune (френски), Zweifarbiger Scheidenstreifling (немски).

Шапка Отначало звънчевидна, накрая плоска, с гърбица в центъра. Оцветена по специфичен начин с отделни концентрични зони. Кафява, тъмнокафява или маслиненокафява зона в центъра. Сиво-кафява зона по периферията, подчертано най-тъмна на мястото, където започват браздите. Междинната зона е бежова и най-светла. При старите и наранени екземпляри се виждат участъци оцветили се оранжево-кафяво. Повърхността е най-често гола, гладка, суха и лъскава, и в редки случаи покрита с едри, керемиденочервени парцалести остатъци от общо покривало. Ръбът е подчертано набразден. Диаметър до 12 cm.

Ламели Бели, но с тъмен ръб, нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, където е обхванато от остатъка от общото покривало (волва), без пръстен. Кафеникаво. Покрито със ситни люспички, които често образуват зигзаговиден рисунък. При неразвити екземпляри този рисунък може да не е ясно откроен. Височина до 20 cm.

Волва Бяла мембрана с керемиденочервени петна, с яйцевидна или чашковидна форма, обгръщаща основата на пънчето. В долната част често се вижда прищипване.

Месо Белезникаво, тънко. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кълбовидни с диаметър 10-13 μm.

Местообитание Расте в иглолистни гори. У нас се среща често по високите части на планините в присъствието на смърч (Picea). Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Екземплярите от снимките са от Витоша и западните Родопи.

Коментар Неизвестна ядливост.

Сходни видове Видът описан на тази страница беше представен първоначално като Amanita battarrae (Батарова сурогризка), със синоним Amanita umbrinolutea. Тези две имена са записани като синоними в множество европейски текстове от различни автори, представляващи вид със зонирана шапка с местообитание най-общо широколистни и иглолистни гори. Neville и Poumarat се противопоставят на тази практика в изданието „Quelques espèces nouvelles ou mal délimitées d’Amanita de la sous-section Vaginatinae“ от поредицата Fungi Non Delineati. В нея те излагат становището, че зонираната шапка е белег на поне два вида в Европа (A. battarrae и A. umbrinolutea) и споделят мнението на Romagnesi, че колекциите под иглолистни дървета в планините и тези от широколистните гори са съвсем различни видове. Сайтът ни сега следва тяхната концепция.

A. umbrinolutea е видът от иглолистни гори описан на тази страница и показан в снимковия материал. A. battarrae е вид от широколистни гори. Неговата шапка е също зонирана, като центърът е сиво-кафяв, периферията е сива и междинният участък е светлосив. Пънчето е бяло до светлосиво с или без зигзаговиден рисунък. Волвата е бяла с няколко ръждиви петънца.

Съществуването на още видове със зонирани шапки в Европа е много вероятно, но предстои да бъде изследвано.

Amanita fulva има подобна волва с керемиденочервени петна. Шапката на този вид е червено-кафява и не е зонирана. Сурогризката (Amanita vaginata) има чисто бяла волва и сива шапка. Amanita submembranacea расте заедно с A. umbrinolutea в планинските иглолистни гори, но има изцяло сива волва.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 30 Юни, 2019 г.

Върни до горе