Бяла мухоморка

Бели мухоморки (Amanita verna).

Amanita verna (Bull.) Lam.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Бяла мухоморка.

По света Amanite printanière (френски), Frühlings-Knollenblätterpilz (немски), Мухомор весенний (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бяла, но може да бъде и бледокремава. Повърхността е гладка и влажна. Отсъстват остатъци от общо покривало. Ръбът е гладък или финовлакнест и ненабразден. Достига до 10 cm в диаметър.

Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, има пръстен. Основата обхваната от остатък от общо покривало (волва). Бяло. Гладко или покрито с фини бели влакна. Височина до 12 cm.

Пръстен Широк, висящ и траен. Разполага се в горната част на пънчето, близо до шапката. Бял. Горната му повърхност е гладка и ненабраздена.

Волва Бяла мембрана, с торбеста форма, обгръщаща основата на пънчето. Понякога е скрита дълбоко в горската шума или почва и трябва да се изрови за да се разгледа.

Месо Бяло, плътно. Без особена миризма, освен при старите екземпляри, когато е възможно миризмата да е неприятна. Не бива да се опитва на вкус. Под въздействието на калиева основа (КОН) месото променя цвета си в яркожълто при вариетет Amanita verna var. decipiens.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични до яйцевидни с размери 8-11 х 7-9 μm.

Местообитание Широколистни и по-рядко иглолистни гори, у нас обикновено с дъб (Quercus). Предпочита по-топли и южни места. Плододава поединично или на групи. Расте предимно в периода от разгара на пролетта до началото на лятото, но не е изключено да се срещне и през лятото и есента. В превод от латински език „verna“ означава пролетна. Не е често срещан вид.

Коментар Бялата мухоморка е смъртоносно отровна гъба. (Източници: №1,2,6,9,10) Предизвиква синдром на фалоидно гъбно отравяне.

Сходни видове На първо място трябва да се подчертае възможността за объркване на Бялата мухоморка с различни видове печурки (Agaricus) с бели шапки. Сред тях са ядливите видове Agaricus campestris (Полска печурка), Agaricus arvensis (Ливадна печурка), Agaricus sylvicola (Охрена горска печурка), Agaricus urinascens (Едроспорова печурка) и други. Всички видове печурки имат тъмнокафяв споров прашец и тъмнокафяви ламели при развитите плодни тела. Опасност представляват неразвитите плодни тела, при които не се виждат оцветените ламели.

Често се случва отделни видове мухоморки с бели шапки да бъдат наричани „Бяла мухоморка“. Тук ще споменем някои от тези, които се срещат в България.

  1. Бялата леплива мухоморка (Amanita virosa) е рядък, студенолюбив вид, който обитава планински гори и плододава през лятото и есента. Има бяла, яйцевидна шапка, която дълго време не се разтваря. Пънчето носи един лесно разпадащ се и понякога отсъстващ пръстен. Самото пънче е покрито с груби, езиковидни израстъци. Видът е също толкова отровен.
  2. Белият вариетет на Зелената мухоморка (Amanita phalloides var. alba) трудно се различава от истинската Бяла мухоморка. Нормално оцветени екземпляри със зелени шапки често се намират едновременно с тези с бели шапки. Обикновено се виждат бледозеленикави следи върху пънчето и вътрешността на волвата, които също подсещат за видовата принадлежност. Пръстенът на Зелената мухоморка е набразден отгоре. Сезонът на Зелената мухоморка е през лятото и есента.
  3. Сурогризката (Amanita vaginata) също може да се сбърка с Бялата мухоморка, особено екземпляри с бели шапки. При този вид не се образува пръстен, а ръбът на шапката е набразден.
  4. Едролюспестата мухоморка (Amanita vittadinii) расте на открити, затревени места. Торбеста волва липсва, а шапката и долната част на пънчето са люспести.
  5. Шишарковидната мухоморка (Amanita strobiliformis) и Шипоглавата мухоморка (Amanita echinocephala) обикновено имат по-масивен строеж и носят остатъци от покривало върху шапката. При тях волвата не е под формата на торбичка.
  6. Яйцевидната мухоморка (Amanita ovoidea) е по-масивна и носи характерни остатъци от частично покривало по ръба на шапката и бързо изчезващ пръстен.
  7. Екземпляри на Жълтата мухоморка (Amanita citrina var. alba) с бял цвят имат остатъци от покривало върху шапката и се разпознават лесно поради миризмата на сурови картофи и липсата на торбеста волва. Тази мухоморка расте през есента.
  8. Фризиевата мухоморка (Amanita eliae) е друга пролетна мухоморка, с която Бялата мухоморка може лесно да се сбърка. Има ясни бразди по периферията на шапката. Пръстенът също така е набразден по горната повърхност. В основата липсва торбеста волва.

Текста подготви П. Неделев

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Бяла мухоморка (Amanita verna). Волвата в основата на пънчето е под формата на торбичка.

Бели мухоморки (Amanita verna).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бяла мухоморка (Amanita verna). Шапката е бяла. Обикновено не носи остатъци от покривало.

Бяла мухоморка (Amanita verna). Ламелите са бели.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бяла мухоморка (Amanita verna).

Бяла мухоморка (Amanita verna).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 10 Януари, 2022 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>