Amanita virosa Bertill.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Бяла леплива мухоморка, Леплива бяла мухоморка, Бяла отровна мухоморка.

По света Destroying angel (английски), Amanite vireuse (френски), Kegelhütiger Knollenblätterpilz (немски), Мухомор вонючий, Белая поганка (руски).

Шапка Дълго време яйцевидна, по-късно конусовидна, изпъкнала и накрая почти плоска, често неравномерно развита, с широка и ниска гърбица. Повърхността е гладка и лепкава, без остатъци от общо покривало. Ръбът е ненабразден, отначало слабо подвит, по-късно изправен. Диаметър до 12 cm.

Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата. С или без пръстен в горната част. Основата е обхваната от остатък от общо покривало (волва). Бяло. Повърхността е груба, с езиковидни люспи или израстъци. Височина до 12 cm.

Пръстен Широк, накъсан и сравнително нетраен, може да липсва. Разполага се в горната част на пънчето, близо до шапката. Бял.

Волва Бяла мембрана, с форма на торбичка, обгръщаща основата на пънчето. Често е скрита дълбоко в горската шума или почва и трябва да се изрови внимателно за да се разгледа.

Месо Бяло, плътно. С неприятна, сладникава миризма. Не бива да се опитва на вкус. Под въздействието на калиева основа (КОН) месото променя цвета си в яркожълто.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кълбовидни, с диаметър 8-10 μm.

Местообитание Високопланински широколистни и иглолистни гори, най-вече върху кисели почви. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Рядък вид в България. На тази страница са показани находки от западна Стара планина.

Коментар Смъртоносно отровна гъба. Причинява синдром на фалоидно отравяне. (Източници: №5,6,7,8,9,10)

Сходни видове Amanita virosa лесно може да се сбърка с ядливи видове печурки, които растат в горите, като например Agaricus sylvicola (Охрена горска печурка) и Agaricus arvensis (Ливадна печурка), особено докато гъбите са неразвити или когато пънчетата се режат без да се търси волва в основата. Тези видове печурки нямат волва в основата на пънчето. При тях развитите плодни тела имат кафяви ламели, а споровият прашец е тъмнокафяв.

Следват някои близки видове мухоморки с бели шапки и волви като торбичка.

• Amanita verna (Бяла мухоморка) се среща обикновено в топли широколистни гори на по-ниска надморска височина през пролетта и началото на лятото. Този вид има шапка с различна форма и гладко или почти гладко пънче.
• Amanita vaginata var. alba (Бял вариетет на Сурогризка) и подобни видове неносещи пръстени също могат да се сбъркат, тъй като пръстенът при A. virosa не винаги остава закрепен за пънчето. Ръбът на шапката при тези видове е винаги набразден.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 4 Януари, 2023 г.

Върни до горе