Antrodia juniperina (Murrill) Niemelä & Ryvarden
семейство Fomitopsidaceae
У нас Хвойнова антродия.
Плодно тяло Многогодишно, разпростряно, с възловидни подутини, дебело 1–4 cm; ръбът тънък и заоблен; в пререз кремаво до сламенооцветено. Порите ъгловати, широки 1–3 mm, назъбени.
Микроскопични структури Спорите цилиндрични до тясноелипсовидни, дъговидно извити към апикулуса, c размери 6.5-9.0 × 2.5-3.5 μm, гладки и безцветни. Цистидиите многобройни, бухалковидни, 14–19 × 4.5–6 µm, жълтеникави, гладки. Базидиите 17–25 × 5–7 µm.
Mестообитание и екология Видът е паразит върху стари хвойни (Juniperus) и обикновено присъства в добре развитите гори. Паразитира по различни видове хвойна (Juniperus spp.) в Европа, Африка, Северна Америка.
В Европа Antrodia juniperina е рядък вид с ограничен ареал, който следва разпространението на домакина. На Балканския Полуостров той се открива само на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa). Този вид се среща рядко във всички известни находища на дървовидната хвойна в Македония, Албания, Турция и България.
В Македония видът е известен от остров Голям Град върху дървовидна хвойна (Juniperus excelsa). Този вид се счита като CR (критичнозастрашен вид) според категориите на IUCN и е в Червения списък на гъби в Македония.
В България видът е известен от Струмска долина (Кресненското дефиле, резерват „Тисата“). Двете известни находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа NATURA 2000 в България.
Видът се счита за застрашен [EN B2ab (I, II, IV)] и е внесен в Червената книга на Република България. Дървовидната хвойна е защитен вид и нейни съобщества попадат в съществуващи защитени територии (прочетете повече в сайта на БАН).
Коментар Намаляване числеността на местообитанията трябва да бъде основна причина за спада на вида. Потенциална опасност от пожари в хвойновите гори е значителна.
Текста подготви Анета Ламбевска.
Последна редакция на pavel от 21 Януари, 2017 г.
Leave a Reply