Armillaria gallica Marxm. & Romagn.
семейство Physalacriaceae

синоними Armillaria lutea Gillet, Armillaria bulbosa (Romagn.) Kile & Watling

У нас Няма име.

По света Bulbous honey fungus (аглийски), Armillaire bulbeuse (френски), Fleischfarbene Hallimasch (немски), Опёнок толстоногий (руски).

Шапка Отначало конусовидна, после изпъкнала с ниска гърбица в центъра. Кафява, хигрофанна (променя цвета си от влажността). Покрита с множество жълто-зеленикави до кафеникави влакнести люспи, които с развитието се разреждат и губят яркост. Повърхността е суха. Ръбът е дълго време подвит, накрая изправен, с висящи бели нишки от частичното покривало. Диаметър до 15 cm.

Ламели Кремави, накрая с ръждиви петънца. Умерено гъсти, прираснали до низбягващи.

Пънче Най-често бухалковидно, понякога вретеновидно (както един екземпляр по-долу), с пръстен. Над пръстена кремаво. Под пръстена бяло и постепенно преминаващо в сиво-кафяво близо до основата. При стареене потъмнява. Повърхността е влакнеста, обикновено с допълнителни жълти люспици или парцалчета. Височина до 10 cm.

Пръстен Разположен в горната част на пънчето, близо до шапката. Остатък от частичното покривало, което е памуковидно. Съответно при разкъсване остава влакнест пръстен с накъсани ръбове. Бял, понякога с жълта ивица отдолу.

Месо Бяло или розовеещо. Жилаво и плътно. С приятна гъбена миризма. Вкусът е приятен, но след престой киселее.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 7-9 х 5-6 μm.

Местообитание Широколистни и по-рядко иглолистни гори. Плододава поединично, на групи или на кичури в основата на отслабени дървета, върху които паразитира. Среща се и като сапротроф върху мъртва дървесина. Сезонът на плододаване е през есента.

Коментар Условно ядлива гъба, която изисква използване само на млади шапки и термична обработка с изхвърляне на водата. Не се препоръчва, тъй като е възможно да причини симптоми на стомашно-чревно отравяне при някои чувствителни индивиди, което важи и за други видове Armillaria, като Обикновената пънчушка (Armillaria mellea).

Сходни видове Armillaria gallica се разпознава лесно в младо състояние докато жълтия цвят на люспиците покриващи шапката и пънчето е запазен. Важни белези са също частичното покривало с памуковидна консистенция и разширението в основата на пънчето. Трябва да се отбележи, че напълно развити и стари екземляри на различните видове Armillaria губят своите индивидуални характеристики и започват да си приличат. Такива плодни тела се оказват практически неопределяеми.

Обикновената пънчушка (Armillaria mellea) образува големи кичури и расте до широколистни дървета. Частичното покривало е плътна мембрана, която оставя добре оформен пръстен. Пънчето няма разширение, а е цилиндрично или изтъняващо в основата.

Смърчовата пънчушка (Armillaria ostoyae) най-често расте до иглолистни дървета по планините. Няма жълти люспици, нито по шапката, нито по пънчето. Вместо това, шапката е покрита с тъмни люспици, а под пръстена могат да се открият кафяви брадавици.

Armillaria cepistipes силно наподобява A. gallica, когато се сравняват развити плодни тела. Този вид също има памуковидно частично покривало, но люспиците покриващи шапката и пънчето не са толкова ярки. Расте до широколистни и иглолистни дървета. Обитава високите планински гори, където A. gallica не се открива, според Jankovský.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 7 Ноември, 2019 г.

Върни до горе