Автор на текста и снимки Борис Асьов

Дата на публикация 1 февруари 2012

Млечниците са един от големите родове пластинчати гъби, от който в Европа са описани над 100 вида, като има основания да се предполага, че в действителност има видове, които все още не са открити. У нас са определени до момента едва около 50 вида, т.е. има още какво да се открива.

За да могат да бъдат определелени млечниците, те трябва да бъдат правилно събрани, фотографирани  и описани. Ето няколко важни момента.

1. Както и при останалите гъби, добре е да се съберат повече плодни тела, които са в различни фази на развитие.

2. Снимка. Много важно нещо. Снимката трябва да показва всички важни белези на млечниците. Една добра снимка (или серия от няколко снимки) може да покаже повечето най-важни белези на гъбата. На снимката трябва добре да се виждат шапката, пънчето, пластинките, месото (пререз). Добре е да надраскат с нокът пластинките, за да се наблюдава и снима цвета на млечния сок.

Шапката може да има различна по вид повърхност (гладка, неравна, влакнеста, и т.н.), нерядко дори ръбът на шапката има различна консистенция, затова е добре да се направи един близък кадър, за да се видят тези подробности.

Пънчето също носи важни белези, затова е добре да се снима и то отблизо. При редица видове, по него има леко хлътнали петна (т.нар. скробикулатна повърхност), които са важни за определянето.

3. Има четири неща, които не могат да се видят на снимката, затова е добре да се отбележат към материала.

Промяна на цвета на млечния сок. При много видове сокът е бял (плътнобял или воднист и опалесциращ) и не се променя, но при редица видове може да има стряскаща промяна на цвета до жълт, розов или виолетов. Тези промени е важно да се отбележат. Обикновено това се прави като се надраскат пластинките, за да пуснат сок и се среже едно плодно тяло на две. Обикновено в рамките на до една минута се проявява промяната, ако има такава. При възможност,  добре е капка от млечния сок да се изолира върху книжна кърпичка и също да се проследи за промяна – има видове, при които сокът не се променя, когато е върху пластинките, но се променя, когато се изолира въху кърпичка.

Вкус на млечния сок. Това също е много важно да се отбележи – при едни видове е с неопределен вкус, при други нагарча, при трети е силно лютив. Обикновено просто близване на млечния сок върши добра работа.

Мирис. При някои видове е неопределен, но при други може да бъде характерен, да речем при някои видове има много силна миризма на вонещици.

Местообитание. Много важно е да се отбележат дърветата, около които са намерени гъбите.