– резултат от токсичния ефект на Muscarine
В световен мащаб се причинява от гъбите:
Inocybe – видове;
Clitocybe rivulosa (Бяла отровна орешарка);
Omphalоtus – видове;
някои червено-порести манатарки /Boletus eastwoodiae, Boletus satanas (Дяволска гъба)/.
В България най-честото мускариново отравяне се предизвиква от гъбите:
- Вълчи зъб (Inocybe erubescens) /известно като патуярдиево гъбно отравяне/
- Горчива миризливка (Omphalotus olearius)
- Бяла отровна орешарка (Clitocybe rivulosa = C. dealbata)
Мускариновия синдром е резултат от активиране на холинергичните рецептори от алкалоида мускарин. Симптомите обикновено се появяват в рамките на 15-30 минути след поглъщането на отровните гъби. Изразяват се с хиперсекреция – прекомерно отделяне на слюнка, изпотяване, сълзене на очите, както и тежко повръщане и диария. Тези симптоми могат да бъдат придружени от зрителни нарушения /зениците са свити/, неравномерен забавен пулс, понижено кръвно налягане и затруднено дишане/резултат от бронхиална хиперсекреция/. Възстановяването е в рамките на 24 часа, но при тежки случаи е възможен летален изход поради дихателна недостатъчност. Специфичен антидот е Атропин. Особено чувствителни към мускариновия токсин са кучетата.
В литературата има много дезинформация за мускариновото отравяне и лечението му. Дълго време в по-старите ръководства и в медицинската литература за Amanita muscaria (Червена мухоморка), като основен токсин погрешно се сочеше muscarine /мускарин/. Последните изследвания показват, че количествата мускарин в Червената мухоморка са пренебрежимо малки, за да предизвикат клинично изявена симптоматика и мускариновия синдром на практика не се наблюдава при отравяне с нея. Вероятно объркването се корени в латинското название на Червената мухоморка (Amanita muscaria), което предполага наличие на аманитин и мускарин.
Горчивата миризливка (Omphalotus olearius) е един опасно отровен вид, който може да бъде сбъркан с ядливия Пачи крак (Cantharellus cibarius).
Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa =C. dealbata) е опасна гъба, която може да се сбърка с ядливата Челядинка (Marasmius oreades).
1. СИНДРОМ НА ФАЛОИДНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат на токсичния ефект на Amatoxins
2. МУСКАРИНОВ СИНДРОМ резултат от токсичния ефект на Muscarine
3. СИНДРОМ НА НЕВРОТРОПНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Изоксазолови производни (Muscimol, Ibotenic acid и производни)
4. СИНДРОМ НА ИРИТАТИВНО/СТОМАШНО-ЧРЕВНО/ ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от локалния иритативен или дразнещ ефект на някои гъбни субстанции
5. СИНДРОМ НА ГИРОМИТРЕНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Gyromitrin
6. СИНДРОМ НА ОРЕЛАНОВО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Orellanine
7. ХАЛЮЦИНОГЕНЕН СИНДРОМ резултат от токсичния ефект на псилоцибин, псилоцин и други индол деривати
8. СИНДРОМ НА ЗАБАВЕНО УВРЕЖДАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ бъбречна недостатъчност вследствие съдържание на Allenic Norleucine в гъби
9. СИНДРОМ НА ОСТРА ИМУННО-МЕДИИРАНА ХЕМОЛИТИЧНА АНЕМИЯ предизвикана от Paxillus involutus (Киселка) – комплекс
10. АЛКОХОЛ-ИНДУЦИРАНИ СИНДРОМИ НА ГЪБНИ ОТРАВЯНИЯ
- НИТРОИДНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ предизвикано от алкохол на фона на Coprine- токсин
- ДРУГИ АЛКОХОЛ-ИНДУЦИРАНИ СИНДРОМИ стомашно-чревен дистрес при чувствителни индивиди
11. РАБДОМИОЛИЗА отравяне, при което настъпва увреждане на мускулна тъкан и бъбречна недостатъчност
12. ЕРИТРОМЕЛАЛГИЯ отравяне, при което настъпва зачервяване, подуване и пареща болка в крайниците
13. ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ ПРИ ПРЕДХОЖДАЩА БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ предизвикана от Pleurocybella porrigens
14. ШИИТАКЕ ДЕРМАТИТ СИНДРОМ токсични и алергични реакции към сурови и недостатъчно термично обработени гъби Шиитаке
Leave a Reply