– резултат от токсичния ефект на Gyromitrin

В световен мащаб се причинява от гъбите:

Gyromitra esculenta (Обикновена дипленка), Gyromitra ambigua, Gyromitra infula, Gyromitra montanum, Gyromitra gigas (Гигантска дипленка), Gyromitra fastigiata (=G. brunnea), Gyromitra californica, Gyromitra sphaerospora, много и различни други аскомицети (Ascomycetes), като някои видове Helvella, Verpa и Cudonia. Дори смръчкули (Morchella) могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства, ако се консумират сурови или не са добре сварени, въпреки че токсините не са ясно познати в повечето случаи.

Отравяне с Обикновена дипленка (Gyromitra esculenta)

Въпреки специфичния си епитет „esculenta „, което на латински език означава “ вкусна“, има все по-убедителни данни, че тази гъба не трябва да се счита годна за консумация.

Дипленките (Gyromitra) съдържат токсина Gyromitrin (N -methyl-N-formylhydrazone). Gyromitrin се разгражда бързо в стомаха до ацеталдехид и N -methyl-N-formylhydrazine, който се преобразува на monomethylhydrazine (MMH). MMH е водно-разтворим токсин, който причинява гастроентерит, хемолиза, метхемоглобинемия, хепаторенална недостатъчност, гърчове и кома. Готвенето може да направи тези гъби по-малко токсични поради летливостта на ММН /има ниска точка на кипене и лесно се изпарява/. Това в никакъв случаи не ги прави надеждни за консумация. Напротив, поради това че MMH е нестабилна самите изпарения при готвене могат да доведат до токсичност в резултат на инхалирането им. В Европа има регистрирани смъртни случаи от Gyromitra esculenta при готвачи, а разделителната линия между „безопасна“ и „смъртоносна доза“ е много тънка.

MMH се използва в ракетното гориво и причинява подобна токсичност при работниците в космическата индустрия.

Основните токсични ефекти включват:

• Невротоксичност:

MMH експозиция генерира функционален пиридоксин-ов дефицит чрез инхибиране на пиридоксин-киназата, което пречи на производството на пиридоксал фосфат, съществен кофактор на редица ензимни стъпки. Проявите на невропатия се лекуват с Витамин В ₆ /пиридоксин/.

MMH също може да инхибира Гама-аминомаслена киселина (GABA), която е основният инхибиторен невротрансмитер на мозъка. Полученият GABA-дефицит, със загуба на инхибиторна невротрансмисия, може да доведе до припадъци.

• Гастро и хепатотоксичност:

Инхибирането на ензима диамин оксидаза в чревната лигавица води до гастроентеритни прояви.

Установена е индивидуална реактивност по отношение на проявите на хепатотоксичност.

• Хемопоетична токсичност:

Възможна е хемолиза и метхемоглобинемия с последваща метхемоглобинурия. Последната може да доведе до бъбречна недостатъчност.

Симптомите на интоксикация се появяват в рамките на 2 до 24 часа и включват главоболие, коремни болки, тежка диария и повръщане. При тежки случаи настъпват увреждания на черния дроб, бъбреците и червените кръвни клетки /хемолиза/. Възможно е тези увреждания да имат летален /смъртен/ изход. Лечението е до голяма степен симптоматично.

Известно е, че Gyromitrin е канцероген и консумирането на по-ниски от токсичните дози може да причини проблеми след време.

---

Първата страница на статията

1. СИНДРОМ НА ФАЛОИДНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат на токсичния ефект на Amatoxins

2. МУСКАРИНОВ СИНДРОМ резултат от токсичния ефект на Muscarine

3. СИНДРОМ НА НЕВРОТРОПНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Изоксазолови производни (Muscimol, Ibotenic acid и производни)

4. СИНДРОМ НА ИРИТАТИВНО/СТОМАШНО-ЧРЕВНО/ ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от локалния иритативен или дразнещ ефект на някои гъбни субстанции

5. СИНДРОМ НА ГИРОМИТРЕНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Gyromitrin

6. СИНДРОМ НА ОРЕЛАНОВО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Orellanine

8. СИНДРОМ НА ЗАБАВЕНО УВРЕЖДАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ бъбречна недостатъчност вследствие съдържание на Allenic Norleucine в гъби