– резултат от локалния иритативен или дразнещ ефект на някои гъбни субстанции.

Това е най-честата форма на гъбно отравяне. Симптомите обикновено се появяват в рамките на 20 минути до 3-4 часа след поглъщането на гъбите и включват гадене, повръщане, стомашно-чревни спазми и диария, които обикновено преминават след елиминиране на дразнителя. Отравянията с тези гъби обикновено не са фатални. Те съдържат смолисти вещества със силно иритативно /дразнещо/ въздействие върху стомашно-чревната лигавица. В тежките случаи на дехидратация /обезводняване/ може да се наложи болничнолечение. Лечението е симптоматично. Възстановяването е пълно, въпреки че тежкия стомашно-чревен дистрес може да е психогенна причина това да е последната консумация на гъби!

Най-честите иритативни гъбни отравяния в България се предизвикват от следните гъби с местно действие:

1. Дяволска гъба (Rubroboletus satanas)
2. Бясна гъба (Russula emetica)
3. Отровна млечница (Lactarius torminosus)
4. Дипленка или мечо ухо (Gyromitra esculenta)
5. Лъжлива /Карболова/ печурка (Agaricus xanthodermus)
6. Отровна сливовка (Entoloma sinuatum =E. lividum)

Oтравяне с Дяволска гъба (Rubroboletus satanas)  

Дяволската гъба е отровна базидиева гъба, която принадлежи към манатарковото семейство. Тя расте през есента и лятото в широколистните гори. Може да се сбърка с различни видове манатарки, сред които Обикновената (Boletus edulis), Пурпурната (Imperator rhodopurpureus) и Огнената манатарка (Suillellus luridus).

Дяволската гъба (Rubroboletus satanas) има шапка, която е покрита с бледокафява до сивобелезникава кожица. Тръбичките са къси и незаловени за пънчето, а порите са жълтеникаво-червени. При нараняване придобива синьо-зелен цвят. Гъбата се характеризира с дебело пънче, което в горната част е жълто, а в долната розово-червено до кафяво.

Дяволската гъба е отровна, особено при сурова консумация. Термичната обработка не неутрализира токсичността.

Клиника Латентният период е кратък – ½-3 часа.  Симптомите са предимно от стомашно-чревния тракт. Появяват се силни коремни болки, гадене, повръщане, диария. Иритативният ефект на гъбата върху стомашната лигавица води до активиране на повръщането като естествен елиминационен механизъм, което е благоприятно и пречи на отровата да се резорбира. При тежка диария може да настъпи дехидратация. Оплакванията изчезват за часове, най-много до 1-2 дни.

Лечение Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дава очистително средство. При прояви на дехидратация се вливат водно-солеви разтвори.

В диференциално-диагностичен план при наличие на гастро-интестинална симптоматика след консумация на гъби е много важно да се уточни латентния /скрит/ период /ЛП/ до началото на симптоматиката:

При ЛП 4-11 часа с нарушена бъбречна функция симптоматиката може да се дължи да Allenic Norleucine (2-amino-4 ,5-hexadienoic acid). Ако стомашно-чревния дистрес започва от 6 до 24 часа след  поглъщане  на гъбите, има възможност за много сериозна токсичност от Amatoxins. ЛП от 24 часа и дори до 21 дни може да се дължи на Orellanine.

Прогностично най-благоприятни са гъбните отравяния с кратък латентен период, т. е. иритативните.

Опасното сходство на Бясната гъба (Russula emetica) с Коженочервената гълъбка (Russula alutacea) прави неудачно събирането на последната за консумация.

Макар и рядко Рижиката (Lactarius deliciosus) може да бъде сбъркана със сходната Отровна млечница (Lactarius torminosus).

Сходни видове на отровната Лъжливата /Карболова/ печурка (Agaricus xanthodermus) са ядливите печурки Agaricus campestris (Полска печурка, Червенушка), Agaricus arvensis (Ливадна печурка) и Agaricus sylvicola (Охрена горска печурка), от които Лъжливата /Карболова/ печурка (Agaricus xanthodermus) се отличава по неприятната миризма на карбол и пожълтяващото месо в основата на пънчето.

Съществува опасност с Отровната сливовка (Entoloma sinuatum =E. lividum) да се сбърка Майската гъба (Calocybe gambosa), която се среща единствено през пролетта и има бял споров прашец. Друга подобна на външен вид гъба е Есенната миризливка (Clitocybe nebularis), която има бял споров прашец и сраснали или слабо низбягващи ламели. Брашняната гъба (Clitopilus prunulus), подобно на Отровната сливовка, има заскрежена шапка, порозовяващи ламели и миризма на брашно, но се различава с изразено низбягващи ламели, които първоначално са чисто бели. На практика различаването на Entoloma sinuatum от тези видове е трудно и е нужен сериозен опит.

---

Първата страница на статията

1. СИНДРОМ НА ФАЛОИДНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат на токсичния ефект на Amatoxins

2. МУСКАРИНОВ СИНДРОМ резултат от токсичния ефект на Muscarine

3. СИНДРОМ НА НЕВРОТРОПНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Изоксазолови производни (Muscimol, Ibotenic acid и производни)

4. СИНДРОМ НА ИРИТАТИВНО/СТОМАШНО-ЧРЕВНО/ ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от локалния иритативен или дразнещ ефект на някои гъбни субстанции

5. СИНДРОМ НА ГИРОМИТРЕНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Gyromitrin

6. СИНДРОМ НА ОРЕЛАНОВО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Orellanine

8. СИНДРОМ НА ЗАБАВЕНО УВРЕЖДАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ бъбречна недостатъчност вследствие съдържание на Allenic Norleucine в гъби