Синдром на невротропно гъбно отравяне

– резултат от токсичния ефект на Изоксазолови производни (Muscimol, Ibotenic acid и производни).

В  световен мащаб се причинява от гъбите: Amanita muscaria, Amanita pantherina, Amanita gemmata, Amanita multisquamosa, Amanita frostiana, Amanita crenulata, Amanita strobiliformis, Tricholoma muscarium.

В България най-честите отравяния с гъби с невротропно действие се предизвикват от:

Червени мухоморки (Amanita muscaria).

Отравяне с Червена мухоморка (Amanita muscaria)

Червената мухоморка е по-слабо отровна от Зелената (Amanita phalloides) и Бялата (Amanita verna), но отравянията с нея са значително по-чести. Тя има красива гугла с ярко червен цвят, която е осеяна с бели петна – останки от първичната й бяла ципеста обвивка. /Колкото и да е странно, това е гъбата от детските ни книжки…/ По-възрастните екземпляри могат да имат оранжева гугла без петна. Този вид мухоморка има бели гъсти ламели. Пънчето е високо, бяло и има голямо висящо пръстенче, а в основата му – 3-4 реда грапавини, наредени като гривна. Широко разпространена – от юни до септември в иглолистни и широколистни гори.

Червената мухоморка е сходна на гъбата Булка (Amanita caesarea) – ядлива гъба от същия род.

Червената мухоморка е известна и с халюциногенния си ефект, дължащ се на съставката мусцимол /muscimol/. Жертви на интоксикация са най-често малки деца и злоупотребяващи лица. Гъбата често се използва за убиване на насекоми, тъй като съдържа насекомопривличащия агент 1,3-диоелин и инсектицидното вещество иботенова киселина.

Токсичност се проявява при консумацията над 1 g гъби или 50-100 mg иботенова киселина /ibotenic acid/. Последната е силно невротоксична. Фатално е консумирането на над 15 плодни тела. Червените мухоморки са най-отровни през пролетта и лятото, когато съдържанието на мусцимол и иботенова киселина е 10 пъти по-високо отколкото през есента и зимата.

Термичната обработка на Червената мухоморка намалява токсичността, докато изсушаването я увеличава, тъй като процесът улеснява превръщането на иботенова киселина в по-силния мусцимол.

В литературата има много неточности по отношение на тези токсини и много дезинформация за лечението на интоксикацията с тях. Атропинът НЕ е показан в случаите на отравяне от иботенова киселина или мусцимол. Въпреки това често се цитира за лечение на отравяния с Amanita muscaria, тъй като в медицинската литература като основен токсин в нея погрешно се сочи мускарин /muscarine/, което предполага антидотно лечение с Atropin! Ефектите на атропина са близки до тези на иботеновата киселина и той дори може да обостри симптомите. Вероятно объркването се корени в латинското название на Червената мухоморка (Amanita muscaria), което предполага наличие на Аманитин и Мускарин. В действителност съдържанието на Мускарин в Червената мухоморка е пренебрежимо малко и не води до клинично изразена симптоматика.

Червената мухоморка съдържа редица биологично активни агенти, като за два от тях се знае, че притежават психоактивност. Най-голямо значение има мусцимолът – продукт на декарбоксилирането или сушенето на иботеновата киселина. Иботеновата киселина и мусцимолът имат структурно сходство, както помежду си, така и с два основни невротрансмитера в централната нервна система – ГАМК (гама-аминомаслена киселина, GABA) и глутамат. Аналогично на двата медиатора, иботеновата киселина е мощен GABAa-рецепторен агонист, а мусцимолът – агонист на NMDA-глутаматните рецептори, които са свързани с контрола на невроналната активност.

Мускаринът е друга съставка, за която дълго време се смяташе, че стои в основата на халюциногенното действие на червената мухоморка. В средата на 20 век японски и английски учени установиха, че последното се дължи главно на иботеновата киселина и мусцимола.

Мусказонът е друга съставка на Червената мухоморка, която е продукт на разграждането на иботеновата киселина след облъчване с УВ-лъчи. Фармакологичната му активност е слаба.

Клиника Латентният период е много крътък – ½ – 1½ час. Разгърнатата клинична симптоматика е на третия час, но някои от симптомите могат да имат продължителност няколко дни. Симптомите на отравяне с Червена мухоморка от голяма степен зависят от региона, количеството погълнати гъби, телесната маса и т.н.

Водещ е микоатропиновия /пантериновия/ синдром, който е в резултат на изразеното холинолитично действие на микоатропина. Последният уврежда холинореактивните системи в централната нервна система и е в основата на неврологичната симптоматика.

След краткия латентен период се появяват слабо изразени гастроинтестинални прояви /гадене, повръщане/. Микоатропиновият синдром се проявява със сухота на лигавиците, мидриаза/разширени зеници/, тахикардия /ускорена сърдечна дейност – учестен пулс/.

Неврологичната симптоматика се изявява скоро с настъпване на атаксия /нестабилна походка/, психомоторна възбуда, зрителни и слухови халюцинации преминаващи в делир. Сънливостта също е често срещан симптом и много хора, които консумират такива гъби заспиват и не могат да се събудят. В редки случаи състоянието, подобно на кома може да продължи повече от 24 часа. При хората няма документирани случаи на смърт от токсини на тези гъби в последните 100 години.

Количествата мускарин в Червената мухоморка са пренебрежимо малки, за да предизвикат симптоматика и мускариновия синдром /характеризиращ се с изпотяване, повишено слюноотделяне, сълзотечение, повръщане, коремни болки, диария, миоза и брадикардия/ много рядко се наблюдава при отравяне с Червена мухоморка.

Лечение Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дава очистително средство. При нарушено съзнание трябва да се извърши гастрален лаваж. При пантеринов синдром се потиска възбудата с Диазепам, а срещу атропиноподобния ефект се дава Физостигмин.

Лечението до голяма степен е симптоматично. Важно е успокояването на пациента, че ефектите са само временни.

Прогноза В повечето случаи настъпва пълно възстановяване в рамките на 12 часа.

Пантерки (Amanita pantherina).

Отравяне с Пантерка (Amanita pantherina)

Расте предимно в широколистни гори, но и в иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII-X). Шапчицата й е отначало кълбовидна, а после – равна и покрита с много белезникави парцалчета. Младите гъби имат цвят на мляко с какао, а по-старите са кафяви. Пластинките й са бели. Пънчето е бяло, в основата луковично-удебелено, обхванато от остатъка от общото покривало (волва), има високостоящо пръстенче.

Пантерката съдържа богат спектър от токсични вещества, сред които най-съществени са мусцимолът и иботеновата киселина. Симптомите на отравянето /пантеринов синдром, разгледан подробно при отравянето с Червена мухоморка (Amanita muscaria)/ се появяват бързо – между ½ и 1½ часа след консумация и са преди всичко с неврологична природа /еуфория, халюцинации/. Обикновено бързата медицинска намеса води до благоприятен изход.

Макар и в повечето случаи не смъртоносна, Пантерката е много опасна гъба, тъй като може да се сбърка с популярната ядлива Бисерна гъба (Amanita rubescens). Бисерната гъба има шапка, която е обагрена в кремаво, розово- или червено-кафяво и често с неправилни по-тъмни или по-светли петна. Една от най-важните разлики се намира в основата на пънчето – при Бисерната гъба има редички от фини брадавички, докато при Пантерката винаги се наблюдава удебеление с повдигнат ръб. При нараняване ламелите и месото на Бисерната гъба порозовяват постепенно, докато при Пантерката те си остават непроменени, бели. Важно е да се отбележи, че напоследък има данни за токсичен ефект върху червените кръвни телца изразяващ се в хемолиза при косумация на не добре термично обработена Бисерна гъба.

Отравяне с Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata)

Подобна по външен вид , местообитание и токсични ефекти на Пантерката (Amanita pantherina).

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata).


Първата страница на статията

1. СИНДРОМ НА ФАЛОИДНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат на токсичния ефект на Amatoxins

2. МУСКАРИНОВ СИНДРОМ резултат от токсичния ефект на Muscarine

3. СИНДРОМ НА НЕВРОТРОПНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Изоксазолови производни (Muscimol, Ibotenic acid и производни)

4. СИНДРОМ НА ИРИТАТИВНО/СТОМАШНО-ЧРЕВНО/ ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от локалния иритативен или дразнещ ефект на някои гъбни субстанции

5. СИНДРОМ НА ГИРОМИТРЕНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Gyromitrin

6. СИНДРОМ НА ОРЕЛАНОВО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Orellanine

7. ХАЛЮЦИНОГЕНЕН СИНДРОМ резултат от токсичния ефект на псилоцибин, псилоцин и други индол деривати

8. СИНДРОМ НА ЗАБАВЕНО УВРЕЖДАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ бъбречна недостатъчност вследствие съдържание на Allenic Norleucine в гъби

9. СИНДРОМ НА ОСТРА ИМУННО-МЕДИИРАНА ХЕМОЛИТИЧНА АНЕМИЯ предизвикана от Paxillus involutus (Киселка) – комплекс

10. АЛКОХОЛ-ИНДУЦИРАНИ СИНДРОМИ НА ГЪБНИ ОТРАВЯНИЯ

11. РАБДОМИОЛИЗА отравяне, при което настъпва увреждане на мускулна тъкан и бъбречна недостатъчност

12. ЕРИТРОМЕЛАЛГИЯ отравяне, при което настъпва зачервяване, подуване и пареща болка в крайниците

13. ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ ПРИ ПРЕДХОЖДАЩА БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ предизвикана от Pleurocybella porrigens

14. ШИИТАКЕ ДЕРМАТИТ СИНДРОМ токсични и алергични реакции към сурови и недостатъчно термично обработени гъби Шиитаке

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>