– резултат от токсичния ефект на Orellanine.

В световен мащаб се причинява от гъбите:

Cortinarius orellanus (Оранжево-червен паяжинник), Cortinarius rubellus (=C. speciosissimus), Cortinarius atrovirens, Cortinarius venenosus, Cortinarius gentilis.

Cortinarius orellanus. Видовете C. rubellus и C. gentilis също имат ръждивокафяви ламели. Всички гъби от този род имат ръждивокафяви спори.

*В сайта Mykoweb, можете да видите снимки на C. orellanus и C. rubellus.

Отравяне с Cortinarius orellanus или Cortinarius rubellus

Cortinarius orellanus (Оранжево-червен паяжинник) и Cortinarius rubellus са често срещани гъби в Европа. Шапките им са оцветени в оранжево-кафяв цвят и са с диаметър 3 до 8 cm. Ламелите са дебели, широки и отдалечени една от друга. Пънчето е златисто-оранжево или жълто-кафяво, по-тъмно в основата. Спорите са ръждиво-жълто-кафяви.

Най-често отравянията с тези гъби настъпват поради визуално объркване на ядливия Пачи крак (Cantharellus cibarius) с тях или неправилна преценка, че са халюциногенни гъби. Още повече, че всички те имат сходни местообитания.

Отравянето с ореланин /Оrellanine/ е едно от изключително сериозните гъбни отравяния. Токсичността на ореланина е толкова силна, че понякога е достатъчна моментна дегустация с последващо изхвърляне /изплюване/ на токсичната гъба за да предизвика симптоми на отравяне.

Симптомите се проявяват в рамките на 36 часа до 3 седмици (средно около 8 дни) от поглъщане на токсините и включват гадене, повръщане, безапетитие, често уриниране, жажда, главоболие, усещания за студ и треперене (повишена температура липсва), летаргия, постепенно намалява и спира отделянето на урина /анурия/ т. е. прогресивно се развива бъбречна недостатъчност.

Поради това че появата на симптомите може да бъде значително забавена, интоксикацията може да бъде не добре и не навременно разпозната. Липсва специфично лечение. Прилагат се мерки за преодоляване на бъбречната недостатъчност, включително хемодиализа.

Интересно е да се отбележи, че съединенията участващи в генезата на този синдром са причина за интезивна тюркоазена или синя флуоресценция на ултравиолетова светлина. Ето защо, както гъбите, така и тъканите в които има отложени токсини ще флуоресцират на ултравиолетова светлина.

В средата на миналия век /1950 г./ в Познан (Полша) настъпва масово отравяне на 102 души. На какво се дължи заболяването остава загадка до 1952 г., когато полския лекар–епидемиолог д-р Станислав Гризмала открива, че причината е консумация на гъби – Cortinarius orellanus. При тази потресаваща епидемия има силно изразено забавяне на симптомите от 2 дни до 3 седмици, което е от основно значение за ненавременната диагностика. В част от случаите се развива терминална бъбречна недостатъчност. Последват 11 смъртни случая въпреки приложената хемодиализа.

Първата страница на статията

1. СИНДРОМ НА ФАЛОИДНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат на токсичния ефект на Amatoxins

2. МУСКАРИНОВ СИНДРОМ резултат от токсичния ефект на Muscarine

3. СИНДРОМ НА НЕВРОТРОПНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Изоксазолови производни (Muscimol, Ibotenic acid и производни)

4. СИНДРОМ НА ИРИТАТИВНО/СТОМАШНО-ЧРЕВНО/ ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от локалния иритативен или дразнещ ефект на някои гъбни субстанции

5. СИНДРОМ НА ГИРОМИТРЕНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Gyromitrin

6. СИНДРОМ НА ОРЕЛАНОВО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Orellanine

8. СИНДРОМ НА ЗАБАВЕНО УВРЕЖДАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ бъбречна недостатъчност вследствие съдържание на Allenic Norleucine в гъби