Оригинална статия „The genus Leccinum in Western and Central Europe“. Този ключ е разработен от Machiel E. Noordeloos на базата на данни в труда на Henk den Bakker от Холандия.

Превод Илия Трайков.

Родът Leccinum лесно се идентифицира, поне в северната част на умерения пояс на Европа и Северна Америка, заради повърхността на пънчето, която е богато орнаментирана с дребни или по-груби люспи, които често контрастират с повърхността на пънчето.

Повечето видове са доста променливи по цвят и по това, дали променят цвета си, след разрязване. Това е довело до описването на много видове.

Морфологичните изследвания, съчетани с модерни молекулярни методи са доказали, че броят на видовете е много по-малък от отразения в неотдавнашната литература. Настоящият ключ е на базата на тези проучвания.

Ключ към видовете

1	Обикновено месото бързо се оцветява в сиво или черно след отрязване	2
1	Месото не се оцветява в сиво или черно след отрязване, или това става едва след няколко часа	9

 

2	Порите са жълти	Leccinum crocipodium
2	Порите са белезникави или сиво-кафяви на цвят	3

 

3	Ръбът на гуглата, особено при младите плодни тела, надвиснал с разкъсана обърната надолу периферия, цветът на гуглата обикновено червеникав или оранжев, по-рядко розов или жълто-охрен	4
3	Ръбът на гуглата цял, рядко малко надвиснал; цветът на гуглата кафяв, жълто-кафяв или сиво-кафяв	8

 

4	Шарката на пънчето бяла, кафява или червена, при зрелите плодни тела често почти черна; каулоцистидиите* с червеникаво-кафяв пигмент; свързани с широколистни дървета	5
4	Шарката на пънчето кафява или черна, каулоцистидии със сив пигмент; свързани с иглолистни дървета или бреза (Betula)	6

 

5	Пънчето при младите екземпляри с червеникави люспи, потъмняващи с възрастта; гуглата червеникаво-кафява, като става тъмнокафява при изсушаване	Leccinum aurantiacum
5	Пънчето при младите екземпляри с бели люспи, които стават съвсем малко по-тъмни с възрастта; гуглата на гъбата е оранжева, като става бледокафява при изсушаване	Leccinum albostipitatum

 

6	Гуглата оранжева до кафяво-оранжева, с по-големи каулоцистидии, клетките са меховидни или вретеновидни, често бутилковидни; свързани с бреза (Betula)	Leccinum versipelle
6	Гуглата кафява до червеникаво-кафява; големи каулоцистидии с бухалковидни клетки; свързани с иглолистни дървета	7

 

7	Гуглата червеникаво-кафява; свързани с бор (Pinus), по-рядко със смърч (Picea)	Leccinum vulpinum
7	Гуглата кафява; със смърч (Picea)	Leccinum piceinum

 

8	Повърхността на гуглата при младите плодни тела леко набръчкана; пилеипелисът** е палисадно-подобен триходерм от широки, бухалковидни елементи, свързани с леска (Corylus) или габър (Carpinus)	Leccinum pseudoscabrum
8	Повърхността на гуглата при младите плодни тела гладка; пилеипелисът с цилиндрични елементи, свързани с топола (Populus)	Leccinum duriusculum

 

9	Пилеипелисът е с цилиндроцисти; основата на пънчето често със синьо-зелени петна	10
9	Пилеипелисът обикновено без отделни цилиндроцисти; основата на пънчето с или без синьо-зелени петна	11

 

10	Повърхността на пънчето с доста груби люспи, като на повърхността пънчето има почти вълнест вид; гуглата на гъбата е равномерно оцветена; елементите на пилеипелиса често са твърде широки; Q***-стойност на спорите средно > 3.0	Leccinum cyaneobasileucum
10	Люспите на пънчето малки, контрастиращи с блед фон; повърхността на гуглата е с по-светли и тъмни ивици и петна; пилеипелисът, често с поредици от цилиндроцисти; Q стойност на спорите средно < 2.8	Leccinum variicolor

 

11	Повърхността на пънчето тъмно сиво-кафява до почти черна с подобен цвят люспи	Leccinum melaneum
11	Повърхността на пънчето бледа, контрастираща с тъмно люспесто покритие, или в други случаи с бледо оцветени люспи	12

 

12	Q-стойност на спорите средно > 3.0; каулоцистидиите едри, бухалковидни; основата на пънчето без сини петна	Leccinum scabrum
12	Q-стойност на спорите средно < 3.0; без бухалковидни каулоцистидии; с или без сини петна в основата на пънчето	13

 

13	Каулоцистидиите бухалковидни до бутилковидни; основата на пънчето без сини петна	Leccinum rotundifoliae
13	Каулоцистидиите тясно бутилковидни с вълнообразни шийки или меховидни, рядко бухалковидни; синкаво оцветяване в основата на пънчето има или няма.	14

 

14	Пънчето с доста груби брадавици или парцалоподобни люспи; каулоцистидиите често бутилковидни с вълнообразни шийки; елементите на пилеипелиса са с вътреклетъчна пигментация; гуглата на гъбата бяла или светло кафява, често със синкаво-зеленикав нюанс при застаряване	Leccinum holopus
14	Пънчето с фини, черни или кафяви люспици; каулоцистидиите меховидни или по-рядко бутилковидни с вълнообразни шийки; пилеипелиса инкрустиран като с кръпки; гуглата на гъбата обикновено кафява или сива	Leccinum schistophilum

 

* каулоцистидии – стерилни клетки намиращи се на пънчето; най-общо близо до върха му.

** пилеипелис – най-горния слой от хифи в гуглата на гъбата. Това е повече или по-малко синоним на ципа, обаче, кутикулата обикновено описва този слой като макроскопична функция, докато pileipellis се отнася до тази структура като микроскопичен слой. Вида на пилеипелис е важен признак за установяване идентичността на гъбите. Видовете pileipellis включват кутис, триходерм, епител, и видове хименидерм.

*** Q – параметър, определящ най-общо геометричната форма на спорите. Изчислява се като съотношение между най-големия и най-малкия диаметър на валчесто тяло. Така например при Q = 1, се касае за сферична форма, а при увеличаване на стойността над единица, формата става елипсовидна, издължено-елипсовидна, цилиндрична (пръчковидна, бацилообразна) и т.н.