Astraeus hygrometricus (Pers.) Morgan
семейство Diplocystidiaceae

синоним Geastrum hygrometricum Pers.

У нас Земна звезда, Хигроскопична земна звезда, Хигрометрична земна звезда.

По света Barometer earthstar (английски), Gemeine Wetterstern (немски), Звездчатка гигрометрическая (руски).

Плодно тяло Неразвитата гъба е кълбовидна. Скоро след това външната обвивка (екзоперидий) се разпуква и образува няколко лъча с остри краища. В центъра на лъчите, под формата на топче, остава споровата торбичка. Споровата торбичка е съставена от вътрешната обвивка (ендоперидий), обгръщаща спороносния слой (глеба). Вътрешната обвивка е заскрежена и с награпавена повърхност.  Глебата първоначално е плътна и с белезникав цвят, но с узряването на спорите става ръждиво-кафява и прахообразна. Накрая върху вътрешната обвивка се образува кръгъл отвор с накъсан ръб, през който спорите могат да излязат.

Лъчите при отделни плодни тела са с различен брой (често от 6 до 10). Долната повърхност е кожеста, докато горната е напукана. Те са сравнително твърди и имат свойството да привличат влага и да се повлияват от количеството й (тоест, те са хигроскопични). В сухо време лъчите се прибират към вътрешната обвивка, така че плодното тяло отново придобива сферична форма. Във влажно време те се разгъват и изправят наново. Максималният диаметър на разгънатите лъчи е около 10 cm, но често се срещат и по-малки плодни тела.

Плодното тяло е без пънче. След образуването на екзоперидия, мицелът в почвата се откъсва от гъбата. Затова зрелите плодни тела се разположени свободно върху земята и могат да бъдат разместени.

Няма особена миризма или вкус.

Спори Споровият прашец е кафяв. Спорите са сферични, с диаметър 8- 12 μm и покрити със ситни бодлички.

Местообитание Гъбата се среща поединично или на групи върху почва в широколистни и иглолистни гори. Предпочита песъчлива почва и понякога се среща встрани от горски пътища и пътеки. Плодните тела не се разлагат лесно и затова обикновено се намират плодни тела от различни сезони заедно. Периодът на плододаване е през есента.

Сходни видове Astraeus hygrometricus не е единствената гъба със звездовидна форма. Земните звезди от род Geastrum също образуват звездовидни плодни тела, например вида Geastrum corollinum. При тях в основата на топчето се наблюдава слой от неспорообразуваща тъкан – нарича се колумела. Освен това, повечето видове от този род не са хигроскопични и формата им не се повлиява от наличието на влага. Отворът на споровата торбичка също помага за различаването на Astraeus hygrometricus от Geastrum и също между отделни видове Geastrum.

Микроскопичните структури на споробразуващия слой, както и на други части от гъбата, също се различават от тези при Geastrum.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 7 Март, 2015

Върни до горе