Bolbitius vitellinus (Pers.) Fr.
семейство Bolbitiaceae
синоним Bolbitius titubans (Bull.) Fr.
У нас Жълт болбитиус.
По света Egg yolk fungus (английски), Bolbice jaune d’œuf (френски), Goldmistpilz (немски), Больбитус золотистый (руски).
Шапка Отначало яйцевидна, по-късно конусовидна и накрая плоска. Жълта, при застаряване избледнява до бяла (в сухо време) или бледокафява (във влажно време). Повърхността е гладка, във влажно време – лепкава, с видими бразди от ръба почти до центъра. Ръбът е изправен. Диаметър до 5 cm.
Ламели Отначало белезникави, по-късно кафеникави. Сравнително гъсти, плитки и свободни от пънчето.
Пънче Цилиндрично. Бяло или жълтеникаво и покрито с белезникави парцалчета. Височина до 10 cm.
Месо Много тънко, крехко и воднисто и кухо в пънчето. Белезникаво или жълтеникаво. Без особени миризма и вкус.
Спори Споровият прашец е кафяв.
Местообитание Разнообразни местообитания – пасища, гори и встрани от пътища и пътеки. Този вид е сапротрофен и предпочита да расте върху тор или наторена почва, както и сред стърготини и разлагаща се растителна материя по земята. Плододава поединично или на групи. Сезон – пролет до есен.
Коментар Неядлива гъба.
Сходни видове Bolbitius vitellinus е лесен за разпознаване вид, когато шапката е свежа и жълта. С развитието и при засушаване яркия жълт цвят се губи. Друг подобен вид, Bolbitius variicolor, също има жълта шапка, но в центъра се наблюдават кафеникави ребра.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 28 Април, 2019 г.
Видяхме много на ливада, директно върху животински изпражнения. Не се сетих какъв вид е, не ми приличаше нито на Panaeolus sp. нито на Coprinopsis sp.