Butyriboletus appendiculatus (Schaeff.) D. Arora & J.L. Frank
семейство Boletaceae (Манатаркови)
синоним Boletus appendiculatus Schaeff.
У нас Жълта манатарка.
По света Butter bolete, Spindle-stemmed bolete (английски), Bolet appendiculé (френски), Anhängsel-Röhrling, Gelber Steinpilz (немски), Боровик девичий (руски).
Шапка Първоначално полукълбовидна, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. Кафява (като плода на кестен), кафеникава, по-рядко бледо кафява; не посинява при одраскване и натиск. Отначало повърхността й е фино кадифена, но по-късно е гладка и/или с фини пукнатини. До 20 cm в диаметър.
Тръбички При младите гъби отворите на тръбичките (порите) са интензивно жълти (подобно на цвета на краве масло), после жълти, жълтозеленикави, накрая дори кафеникави; при одраскване посиняват. Тръбичките са със същия цвят и посиняват при разрязване (при млади екземпляри е по-малко вероятно).
Пънче Бухалковидно или цилиндрично, често в основата изтъняващо или вретеновидно-вкореняващо се. Лимоновожълто до жълто, към основата е по-тъмно, понякога до червеникаво-кафяво. Поне в горната половина (понякога изцяло) е покрито с фина жълтеникава мрежа. Посинява слабо при нараняване. С височина 5-15 cm.
Месо Твърдо, плътно. Жълтеникаво, в основата на пънчето – с розови или кафеникави оттенъци. Жълтото оцветяване е най-интензивно над тръбичките, където при разрязване посинява слабо. Има слабо изразена гъбна миризма и приятен, но неспецифичен вкус.
Спори С размери 9–15 × 3.5–5.5 μm. Споровият отпечътък е тъмномаслиненокафяв.
Местобитание Жълтата манатарка може да се намери само в топли широколистни гори, където образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus) и кестен (Castanea sativa). Предпочита варовити почви. Среща се много рядко. Сезон – от началото на лятото до есента.
Сходни видове Жълтата манатарка (Butyriboletus appendiculatus) е много подобна на Butyriboletus subappendiculatus. Този вид обикновено има по-бледо оцветяване на шапката, непосиняващо месо при разрязване, и расте само в иглолистни гори.
Автор на описанието Б. Асьов (оригиналният текст е на английски). Превод и адаптация за този сайт – Александър Грозданов. Оригиналната версия и допълнителни снимки можете да намерите на сайта за манатаркови гъби boletales.com.
Коментар на manatarka.org Ядлива. (Източници: №5,7,9,10,12,13,15,18)
Последна редакция на pavel от 3 Март, 2019 г.
Намерих такава в смесена гора с предимно дъб, и по-малко бор и габър, близо до с. Кръвеник, общ. Севлиево. Почти едно към едно като на снимките. След като се уверих, че е ядлива, консумирах гъбата изпържена и нямаше никакви негативни реакции. Доста по-стегнато месо от на обикновената манатарка с такъв размер. Като я нарежеш посинява, а докато се изпържи и синьото изчезва и става ярко жълта.. И е доста по-трайна, защото стоя повече от 24 часа на стайна температура и не се беше развалила.