Butyriboletus regius (Krombh.) Arora & J.L. Frank
семейство Boletaceae (Манатаркови)
синоним Boletus regius Krombh.
У нас Хлебна манатарка, Царска манатарка, Царска гъба.
По света Cèpe royal, Bolet royal (френски), Königs-Röhrling (немски), Боровик королевский (руски).
Шапка До 20 cm в диаметър. Първоначално полусферична, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. Розова, тъмнорозова до розово-червена, суха и гладка. Не посинява при нараняване.
Тръбички Първоначално лимоненожълти, после жълти и накрая жълти с маслиненозелен тон. Не посиняват при излагане на въздух. Порите са със същите цветове и също не посиняват при нараняване.
Пънче Цилиндрично до бухалковидно, понякога подчертано разширено или изтъняващо към основата. Жълто или лимоненожълто. В основата понякога се срещат червени до тъмночервени петна (особено при изсушаване). По цялата дължина или най-малко в горната половина с добре развита мрежа. Повърхността на пънчето не посинява при нараняване.
Месо Лимоненожълто или яркожълто, понякога бледо до мръснорозово в основата на пънчето. Не посинява при излагане на въздух. Понякога малко почервенява при изсушаване. Без особени миризма и вкус.
Спори С размери 10.5–16 × 3–5 μm.
Местообитание Расте в широколистни гори, в които микоризира с дъбове (Quercus), бук (Fagus) или кестен (Castanea). В Европа е широко разпространен вид, но се среща по-често на юг и отсъства от северните страни.
Сходни видове Butyriboletus fuscoroseus е подобен вид, но той има не толкова наситен розов до розово-кафяв цвят на шапката, жълто посиняващо месо, посиняващи тръбички и пори и спори с различни размери. Caloboletus kluzakii може да е с подобни цветове на плодните тела, но те имат посиняващо месо и горчив вкус.
Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Уязвим“ (VU). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
Коментар на manatarka.org Добра ядлива гъба (Източници: №1,2,9,10). Разпространена в низините и ниските части на планините, но не често срещана. В някои райони е рядка или отсъства. Предпочита гори на топли, припечни места. Плододава от края на пролетта до есента (V-X).
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Наблюдения
16.5.2018 | гр. Земен, Земенска планина | Дъбова гора (Quercus) | Т. Иванова |
19.5.2018 | c. Царичина, Софийско | Дъбова гора (Quercus) | П. Неделев |
1.6.2016 | с. Горна Кремена, Врачанско | Дъбова гора (Quercus) | П. Неделев |
2.6.2011 | с. Чибаовци, Софийско | Дъбова гора (Quercus) | П. Сомов |
16.6.2011 | с. Царичина, Софийско | Дъбова гора (Quercus) | П. Неделев |
10.7.2018 | гр. Петрич, Беласица | Кестенова гора (Castanea) | А. Христова |
21-27.9.2014 | с. Горно Белотинци, Монтанско | Широколистна смесена гора | С. Петров |
22.10.2011 | хижа Беласица | Широколистна гора с кестен (Castanea) | П. Неделев и А. Грозданов |
Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.
От години бера тази гъба в землището на село Бяла, Сливенско, под телевизионната кула, в дъбова гора на стръмен скат. Също така я има в хубави години в местността „Долапите“ на 2 км северно от Сливен в една рядка и проскубана дъбова горичка.
Миналата есен (21-27.09.2014) я имаше в големи количества в една малка широколистна смесена горичка в близост до с. Г. Белотинци. Интересното е, че там никога преди това не съм я срещал.
Срещнах я в гората около Царичина и до с.Локорско
Открита на пътека Е3 – Ком-Емине в участъка Сини рид – Козичене 17.06.2017г.
Намерена веднага след с.Крушевец,обл.Бургас посока Малко Търново.В горите в ляво от пътя.
16,05,2018 г. десетина едри екземпляра в малка дъбова горичка Земен, Земенска планина
Открих в гората до язовир пясъчник
10,07,2018 г. 2 екземпляра в кестенова гора в планина Беласица над град Петрич по пътя за хижа Конгуро.
21.06.2019г. три екземпляра в широколистна гора край с. Дебочица, обл. Благоевград!
На 17 и 22 юни в землището на с. Вакарел, на около 6,7 м2 десетина екземпляра, от огромна до 2, 3 бебета.
Началото на юли 2019 г. Витоша, района на заслон Каменоделец, почти при всяко излизане наблюдавам единични екземпляри.
Срещнах я 2 км над Ярлово във парк Витоша
Срещнах я на 2км от с.Драшан това лято – 2021г.
Пътеката за връх Острец, Велинград
Масово в землището на село Долно Ябълково,май- юни според валежа,мешова гора.