Butyriboletus subappendiculatus (Dermek, Lazebn. & J. Veselský) Arora & J.L. Frank
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоним Boletus subappendiculatus Dermek, Lazebn. & J. Veselský

У нас Няма име.

По света Nadelwald-Anhängsel-Röhrling (немски), Боровик полупридаточковый (руски).

Шапка Изпъкнала до плоско-изпъкнала. Бежова, охрена, бледокафява или понякога бледооранжево-кафява. Повърхността обикновено е суха, гладка, влакнеста или фино напукана. Не посинява при одраскване. До 10 cm в диаметър.

Тръбички Отначало лимоненожълти, после жълти, накрая жълти с маслиненозелен тон. Не променят цвета си при излагане на въздух. Порите са със същите цветове като тръбичките, но понякога имат почти ръждив тон. Потъмняват, но не посиняват при одраскване.

Пънче Бухалковидно или цилиндрично, понякога се вкоренява. Жълтеникаво-бяло или бледожълто, рядко се обезцветява на места или изцяло в белезникаво или кафеникаво. Понякога в средната или в горната една трета с червеникаво-бяла, бледочервена или кафеникаво-оранжева зона. Поне в горната половина или най-често изцяло покрито с фина, бяла, жълтеникава, ръждиво-оранжева, оранжева или оранжево-червена мрежа. Повърхността не променя цвета си при одраскване.

Месо Бяло или белезникаво. Под кожицата на шапката и над тръбичките – жълтеникаво. В основата на пънчето – розово или кафеникаво-розово. Не посинява при излагане на въздух. Без особени миризма и вкус.

Спори С размери 9.5–15 × 3–4.5 μm.

Местообитание Гъбата расте в иглолистни и смесени гори, най-вече планински. Образува микориза със смърч (Picea) или ела (Abies). Разпространението на вида в Европа не е добре познато.

*Видът е отскоро познат и в България. Научна статия за откриването му може да намерите тук (Assyov, B. & Gyosheva, M.M. 2010. First encounters of Boletus subappendiculatus (Boletaceae) in Bulgaria. – Phytologia Balcanica 16: 321–325).

Сходни видове Сходен и вероятно често объркван с Butyriboletus appendiculatus (Жълта манатарка), който има по-тъмна шапка, жълтеникаво месо, което посинява в областта на шапката, посиняващи пори, малко по-различно съотношение дължина/ширина на спорите и расте в широколистни гори.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Превода направи П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Ядлива, но слабо позната гъба. (Източници: №9,13,15) В България се среща в иглолистния пояс на високите планини, но не е честа находка. Плододава поединично или на малки групи през лятото (VII-VIII).

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 9 Юни, 2024 г.

Върни до горе