Calocera viscosa (Pers.) Fr.
семейство Dacrymycetaceae

У нас Лепкава коралка.

По света Yellow stagshorn (английски), Calocere visqueuse (френски), Klebriger Hörnling (немски), Калоцера клейкая (руски).

Плодно тяло Кораловидно, съставено от разклоняващи се клонки. Отделните клонки започват от обща основа и имат малко на брой (2 до 5) къси разклонения, които завършват с остри или заоблени връхчета. Клонките са яркожълти, но при засушаване, те стават оранжево-жълти. Във влажно време плодното тяло е хлъзгаво при допир. До 10 cm на височина. Здраво прикрепено към подлежащата мъртва дървесина, но същевременно еластично.

Месо Тънко, жилаво и с желатиноподобна консистенция. С жълто-оранжев цвят. Без особена миризма или вкус.

Спори Спорите са бели, елиптични или с бъбрековидна форма, с размери  9-12 х 3.5-5.5 μm.

Местообитание Расте върху гниеща дървесина, пънове и корени на иглолистни дървета, като плодните тела се срещат през лятото и есента (VII-XI). Среща се сравнително често във високите смърчови гори.

Коментар Неядлива гъба. (Източници: №1,5,7,9)

Сходни видове Има много видове коралки с жълт или оранжев цвят в родове като Calocera, Ramaria, Clavulinopsis, Clavaria, Ramariopsis и други. Лепкавата коралка (Calocera viscosa) може да се познае лесно по това, че расте върху или съвсем близо до мъртва иглолистна дървесина и по жилаво-еластичната консистенция.

Малката лепкава коралка (Calocera cornea) има неразклонени или почти неразклонени плодни тела и расте върху широколистна дървесина. Други видове Calocera също не са толкова разклонени колкото C. viscosa.

Clavulinopsis corniculata и Ramariopsis crocea са видове с жълти, разклонени клонки и нежно, нееластично месо. Срещат се през есента във влажни ливади сред ниски треви и мъхове, рядко в гори. Тези и други видове Clavulinopsis и Ramariopsis растат върху почва.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 10 Ноември, 2024 г.

Върни до горе