Cantharellus pallens Pilàt
семейство Cantharellaceae (Пачи крака)
*Някои източници синонимизират Cantharellus pallens Pilàt с Cantharellus ferruginascens P. D. Orton, който е потвърден отделен вид.
синоним Cantharellus subpruinosus Eyssart. & Buyck
У нас Бледожълт пачи крак.
По света Girolle pruineuse (френски), Bereifter Pfifferling (немски).
Местообитание Широколистни гори, обикновено с дъб (Quercus), габър (Carpinus) и бук (Fagus). Плододава от края на пролетта до есента, поединично или на групи, най-обилно в началото на сезона. Широко разпространен и често срещан вид в България.
Коментар Ядлива гъба сравнима по качество с Обикновения пачи крак.
Сходни видове Бледожълтият пачи крак е най-разпространеният вид пачи крак в страната. Среща се в широколистни гори в равнините и планините. Обикновеният пачи крак (Cantharellus cibarius), в сравнение, се приема за гъба с по-ограничено разпространение, типично по високите части на планините в иглолистни и букови гори. Докато неразвитите плодни тела на Cantharellus pallens са сравнително безцветни и имат белезникав налеп, тези при C. cibarius са по-жълти. Стари и намокрени от дъжда плодни тела на C. pallens са също жълто-оранжеви и не се различават лесно, особено тези в букови гори. Според някои C. pallens има по-силна ръждива реакция след нараняване от C. cibarius, както и по-дебело месо.
Филогенетично изследване на Olariaga и колеги от 2016 г. доказа съществуването на няколко вида, които са близки до C. pallens и C. cibarius. Те обръщат внимание на цвета на шапката и жилките при млади плодни тела като един от ключовите критерии за различаване между видовете. При C. pallens жилките са оцветени по-ярко жълти към периферията на шапката, докато при C. cibarius те са равномерно оцветени. Резултатите потвърждават факта, че C. pallens е по-скоро южен, топлолюбив вид, докато C. cibarius е по-скоро северен и студенолюбив. (Източник: Cantharellus (Cantharellales, Basidiomycota) revisited in Europe through a multigene phylogeny, I. Olariaga, G. Moreno, J. L. Manjon, I. Salcedo, V. Hofstetter, D. Rodriguez, B. Buyck, Fungal Diversity, 2016) Следва да се споменат останалите европейски видове включени в тяхното изследване.
Cantharellus alborufescens (синоним Cantharellus ilicis) е пачи крак, който е познат от вечнозелени дъбови гори в средиземноморския регион. Младите шапки могат да са белезникави или жълто-оранжеви. Характерни при млади плодни тела са съвсем бледите жилки. Има силна ръждива реакция.
Cantharellus ferruginascens е рядък пачи крак от широколистни гори с бледожълта шапка (не е ярка, не е жълто-оранжева) и бледи жилки. Има силна ръждива реакция. Плододава през есента. Снимки в сайта на Salvatore Saitta.
Cantharellus roseofagetorum е нов вид описан от тях от Грузия в гори с източен бук. Младите шапки са бели и понякога имат розов център. Жилките са жълто-оранжеви.
Cantharellus amethysteus (Аметистов пачи крак) е рядък пачи крак от планински широколистни и иглолистни гори. Притежава бледолилаво покритие или люспици в центъра на жълто-оранжевата шапка. Авторите на изследването споменават, че подобно бледолилаво покритие може да се открие случайно и при други видове Cantharellus. Плододава през есента.
Canathrellus romagnesianus (синоним Cantharellus pseudominimus) е рядък пачи крак от широколистни и иглолистни гори с много ситни плодни тела. Шапката е жълта, а жилките са бледи, малко на брой и раздалечени. Диаметърът на шапката не превишава 2 cm.
Cantharellus friesii (Фризиев пачи крак) има малко плодно тяло с оранжева или оранжево-розова шапка и бледи жилки. Расте в широколистни гори, особено букови, през лятото.
Гъбарите събиращи C. pallens за ядене не бива да бъркат вида с някои опасни видове, като Лъжлив пачи крак (Hygrophoropsis aurantiaca), Горчива миризливка (Omphalotus olearius), Оранжево-червен паяжинник (Cortinarius orellanus) и Заскрежена орешарка (Clitocybe phyllophila). Всички те притежават тънки, истински ламели вместо жилки.
Последна редакция на pavel от 3 Февруари, 2024 г.
Leave a Reply