Chlorociboria aeruginascens (Nyl.) Kanouse ex C.S. Ramamurthi, Korf & L.R. Batra
семейство Chlorociboriaceae
синоним Chlorosplenium aeruginosum (Oeder ex With.) De Not.
У нас Синьо-зелена хлороцибория.
По света Green elfcup (английски), Chlorosplenium bleu-vert, Pézize turquoise (френски), Kleinsporiger Grünspanbecherling (немски), Хлороцибория сине-зеленоватая (руски).
Плодно тяло Чашковидно или паничковидно, с късо пънче. Изумруденозелено или синьо-зелено. Вътрешната повърхност е гладка. Външната е финомъхеста, понякога ситнонабръчкана. Диаметър до 0.5 cm.
Месо Със сходен цвят. Крехко. Не притежава особена миризма или вкус.
Спори Спорите са елипсовидни, гладки с размери 6-10 x 1-2 μm. Съдържат по две мастни капки разположени в полюсите.
Местообитание В гори върху гниеща дървесина на разнообразни широколистни и иглолистни дървета. Засегнатата дървесина обикновено лежи по земята и се оцветява изумруденозелено от мицела на гъбата. Групи от плодни тела се появяват във влажни условия през лятото и есента. По-редовно се намират парчета оцветена дървесина.
Коментар Неядлива гъба. Зеленият пигмент, който гъбата синтезира се нарича силиндеин (xylindein). Оцветената дървесина намира приложение в дърворезбата.
Сходни видове Chlorociboria aeruginascens и Chlorociboria aeruginosa са много близки на външен вид и растат в еднакви условия. C. aeruginosa има по-светъл химениален слой (вътрешната повърхност на чашката) и също контрастира с външната повърхност, докато при C. aeruginascens няма съществена разлика в цвета между вътрешна и външна повърхност. Външната повърхност на C. aeruginosa е също по-мъхеста. Има тенденция късото пънче да се разполага по-централно при C. aeruginosa и странично при C. aeruginascens. Сравнявайки микроскопичните белези, C. aeruginosa има по-едри спори и награпавени (вместо гладки) терминални клетки по външната повърхност.
Текста подготви П. Неделев.
*Снимките на тази страница показват екземпляри, които не са доказани с микроскоп.
Последна редакция на pavel от 25 Април, 2021 г.
Leave a Reply