Печурковиден хлорофилум

Chlorophyllum agaricoides.

Chlorophyllum agaricoides (Czern.) Vellinga
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Endoptychum agaricoides Czern., Secotium agaricoides (Czern.) Hollós

У нас Печурковиден хлорофилум, Печурковиден ендоптихум.

По света Lepiote agaricoïde (френски), Geschlossener Safranschirmling (немски), Хлорофиллум агариковидный, Эндоптихум агариковидный (руски).

Местообитание На открити места с ниска растителност, включително пасища, ливади и пясъчни степи. Толерира наторена почва и места повлияни от човека. Плододава поединично или на групи през есента. Сухите плодни тела са устойчиви и се търкалят свободно до следващия сезон. Видът е рядък и разпространен неравномерно. Нашите наблюдения са предимно от низини по поречията на големи реки. Chlorophyllum agaricoides е познат в централна, източна и южна Европа, но се среща и в други континенти.

На тази страница са показани находки от долината на р. Струма, от брега на р. Марица в Пловдив и от брега на р. Дунав при с. Долни цибър (област Монтана).

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Твърде слабо позната гъба. Според някои автори е ядлива в млада възраст. (Източници: Wikigrib.ru, Mycoquebec.org)

Сходни видове Генетични изследвания показват, че този странен вид е родствен на червенеещите сърнели от род Chlorophyllum (Chlorophyllum rhacodes, Chlorophyllum brunneum, Chlorophyllum molybdites и други). Съответно не е оправдано да бъде отделян в самостоятелния род Endoptychum, както бе в близкото минало.

При C. agaricoides развитието не завършва с разтваряне на шапката и отделяне на спорите от ламели по въздушните течения, както при други гуглести гъби. Вместо това, ламелите са силно изменени, къдрави и нагънати и остават обгърнати от външната обвивка на плодното тяло дълго време. С узряването на спорите ламелите потъмняват и се разпадат на прах. Разпръскването на спорите се случва когато преминаващ добитък настъпи сухо плодно тяло. Тази адаптация наподобява механизма при който неродствени гъби като пърхутките постигат разпространение. При трюфелите и подземните гъби спорообразуващият слой е също затворен във вътрешността на плодното тяло.

В Европа, освен този вид, други притежаващи изменени ламели са видовете Chlorophyllum arizonicum, Chlorophyllum lusitanicum и Chlorophyllum levantinum. C. agaricoides се различава от тях по порозовяването на наранените части, по наличието на добре развито пънче достигащо върха на плодното тяло и по покафеняването на ламелите. Тези три вида са познати от средиземноморския регион. (Допълнителна информация: Multiple evolutionary origins of sequestrate species in the agaricoid genus Chlorophyllum, M. Loizides et al., Mycologia, 2020)

Chlorophyllum agaricoides. Плодното тяло има конусовидна форма и съвсем късо пънче.

Chlorophyllum agaricoides. Ламелите са нагънати и неравномерни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides. Външната повърхност е люспеста.

Chlorophyllum agaricoides. Месото порозовява при нараняване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides. При вертикален разрез се вижда, че пънчето достига върха на плодното тяло.

Chlorophyllum agaricoides. Слоят на ламелите става жълто-кафяв и прахообразен с узряване на спорите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides.

Chlorophyllum agaricoides.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides. Стари плодни тела.

Chlorophyllum agaricoides. Старо плодно тяло.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Декември, 2021 г.

Върни до горе

2 коментара Печурковиден хлорофилум

  • Намирал съм го и в Струмска долина. В „Гъбите от Червената книга на България“ е посочено находището в Струмска долина

  • Стела Гълъбова

    На 29.03.2015г. намерих две групи от по 5-6 стари плодни тела на Endoptychum agaricoides. Мястото на находката е на поляна, край р.Мечка до с.Поройна,обл.Пловдив. Това е централна Тракийска низина, надморска височина 168м.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>