Печурковиден хлорофилум

Chlorophyllum agaricoides.

Chlorophyllum agaricoides (Czern.) Vellinga
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Endoptychum agaricoides Czern., Secotium agaricoides (Czern.) Hollós

У нас Печурковиден хлорофилум, Печурковиден ендоптихум.

По света Lepiote agaricoïde (френски), Geschlossener Safranschirmling (немски), Хлорофиллум агариковидный, Эндоптихум агариковидный (руски).

Местообитание На открити места с ниска растителност, включително пасища, ливади и пясъчни степи. Толерира наторена почва и места повлияни от човека. Плододава поединично или на групи през есента. Сухите плодни тела са устойчиви и се търкалят свободно до следващия сезон. Видът е рядък и разпространен неравномерно. Нашите наблюдения са предимно от низини по поречията на големи реки. Chlorophyllum agaricoides е познат в централна, източна и южна Европа, но се среща и в други континенти.

На тази страница са показани находки от долината на р. Струма, от брега на р. Марица в Пловдив и от брега на р. Дунав при с. Долни цибър (област Монтана).

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Твърде слабо позната гъба. Според някои автори е ядлива в млада възраст. (Източници: Wikigrib.ru, Mycoquebec.org)

Сходни видове Генетични изследвания показват, че този странен вид е родствен на червенеещите сърнели от род Chlorophyllum (Chlorophyllum rhacodes, Chlorophyllum brunneum, Chlorophyllum molybdites и други). Съответно не е оправдано да бъде отделян в самостоятелния род Endoptychum, както бе в близкото минало.

При C. agaricoides развитието не завършва с разтваряне на шапката и отделяне на спорите от ламели по въздушните течения, както при други гуглести гъби. Вместо това, ламелите са силно изменени, къдрави и нагънати и остават обгърнати от външната обвивка на плодното тяло дълго време. С узряването на спорите ламелите потъмняват и се разпадат на прах. Разпръскването на спорите се случва когато преминаващ добитък настъпи сухо плодно тяло. Тази адаптация наподобява механизма при който неродствени гъби като пърхутките постигат разпространение. При трюфелите и подземните гъби спорообразуващият слой е също затворен във вътрешността на плодното тяло.

В Европа, освен този вид, други притежаващи изменени ламели са видовете Chlorophyllum arizonicum, Chlorophyllum lusitanicum и Chlorophyllum levantinum. C. agaricoides се различава от тях по порозовяването на наранените части, по наличието на добре развито пънче достигащо върха на плодното тяло и по покафеняването на ламелите. Тези три вида са познати от средиземноморския регион. (Допълнителна информация: Multiple evolutionary origins of sequestrate species in the agaricoid genus Chlorophyllum, M. Loizides et al., Mycologia, 2020)

Chlorophyllum agaricoides. Плодното тяло има конусовидна форма и съвсем късо пънче.

Chlorophyllum agaricoides. Ламелите са нагънати и неравномерни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides. Външната повърхност е люспеста.

Chlorophyllum agaricoides. Месото порозовява при нараняване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides. При вертикален разрез се вижда, че пънчето достига върха на плодното тяло.

Chlorophyllum agaricoides. Слоят на ламелите става жълто-кафяв и прахообразен с узряване на спорите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides.

Chlorophyllum agaricoides.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides. Стари плодни тела.

Chlorophyllum agaricoides. Старо плодно тяло.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlorophyllum agaricoides.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе

2 коментара Печурковиден хлорофилум

  • Намирал съм го и в Струмска долина. В „Гъбите от Червената книга на България“ е посочено находището в Струмска долина

  • Стела Гълъбова

    На 29.03.2015г. намерих две групи от по 5-6 стари плодни тела на Endoptychum agaricoides. Мястото на находката е на поляна, край р.Мечка до с.Поройна,обл.Пловдив. Това е централна Тракийска низина, надморска височина 168м.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>