Chroogomphus helveticus (Singer) M.M. Moser
семейство Gomphidiaceae

У нас Швейцарски овчи нос.

По света Filziger Gelbfuß (немски), Мокруха швейцарская (руски).

Шапка Полукълбовидна или изпъкнала, понякога слабо конусовидна. Жълто-оранжева, оранжево-розова или бледорозова. Повърхността е мъхесто-влакнеста, понякога напукана. В сухо време – суха и лъскава, във влажно време – мокра. Ръбът в началото е подвит, по-късно се изправя. При младите гъби се образува влакнеста кортина между ръба на шапката и пънчето, която после се разкъсва и оставя висящи влакна. Диаметър до 7 cm.

Ламели Отначало оранжево-розови, по-късно сиво-кафяви и накрая почти черни. Редки и низбягващи.

Пънче Цилиндрично, често с остатък от кортина в горната част подобен на пръстен. Жълто-оранжево или оранжево. Повърхността е влакнеста или подобна на шапката. Височина до 8 cm.

Месо Жълто-оранжево и плътно, освен в пънчето, което често е кухо. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е тъмнокафяв. Спорите са с размери 17-21 х 6-7 μm.

Местообитание В иглолистни гори по високите части на планините. Образува микориза със смърч (Picea). По наши наблюдения се среща също под бяла мура (Pinus peuce). Известните ни находища на вида са от Витоша, Рила и Пирин, но вероятно може да се открие и в Стара планина и Родопите. Плододава поединично или на групи през лятото и есента.

Коментар Ядлива, но слабо позната гъба.

Сходни видове Швейцарският овчи нос се разпознава по местообитанието, по мъхестата шапка и по преобладаващия оранжев цвят на плодното тяло.

Бакъреният овчи нос (Chroogomphus rutilus) расте в борови гори (Pinus) и има гладка и често слузеста шапка и по-тъмни цветове. Този вид е широко разпространен в низините и планините.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 23 Юли, 2016 г.

Върни до горе