Бакърени овчи носове (Chroogomphus rutilus).
Chroogomphus rutilus (Schaeff.) O.K. Mill.
семейство Gomphidiaceae
У нас Бакърен овчи нос, Червен овчи нос.
По света Pine spike-cap (английски), Gomphide visqueux (фернски), Kupferroter Gelbfuß (немски), Мокруха пурпуровая (руски).
Плодното тяло е с нетрайно паяжиноподобно частично покривало. Неговите остатъци се виждат в горната част на пънчето.
Шапка Обикновено изпъкнала с гърбица, по-рядко с полукълбовидна, изпъкнала или плоско-изпъкнала форма при много старите екземпляри. Меднокафява, винена, понякога сивкаво-винена или кафява. Гладка, когато е суха, и лепкава, когато е мокра.
Ламели Охрени при младите гъби, постепенно стават кафеникави с маслиненозелен тон или чернеещи.
Пънче Най-често цилиндично, понякога вретеновидно. Обикновено се стеснява близо до основата. Оцветено подобно на шапката, но по-светло. Жълтеникаво в долната част и влакнесто.
Месо Кремаво, червеникаво до винено в пънчето. Почервенява при излагане на въздух. Няма особена миризма или вкус.
Спори С размери 15–22 × 5–7 μm.
Местообитание Расте в иглолистни и смесени гори, като образува микориза с борове (Pinus). Видът е широко разпространен в Европа.
Сходни видове Сходен и възможен за объркване е видът Chroogomphus helveticus (Швейцарски овчи нос), но той има суха, памучна или филцова повърхност на шапката и ламели и месо оцветени различно.
Автор на описанието Б. Асьов. Текста от английски език преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.
Коментар на manatarka.org Ядлива, но с ниско качество. (Източници: №1,2,5,7,9,10)
Проучване на миколози през 2018 г. установи съществуването на най-малко осем вида Chroogompus в Европа, сред които видове, отличаващи се много трудно от най-популярния вид Chroogomphus rutilus. Видовете са C. brittanicus, C. purpurascens, C. filiformis (името е под въпрос), C. mediterraneus, C. fulmineus, C. subfulmineus и C. helveticus. Всички видове растат в борови гори, но има редки случаи, където са установени връзки и с други дървета. Най-сигурният начин за различаване на някои от тези видове е по микроскопични белези. Според авторите C. rutilus се отличава по присъствието на дебелостенни цистидии, докато при останалите видове те са тънкостенни. Макроскопичните белези тепърва трябва да бъдат проучени за да служат като надеждни разлики. Все пак едрият размер, сивите отначало ламели и белият мицел в основата на пънчето са посочени за възможни характеристики на този вид.
(Източник: Diversity of Chroogomphus (Gomphidiaceae, Boletales) in Europe, and typification of C. rutilus, R. Scambler, T. Niskanen, B. Assyov, M. Ainsworth, J-M. Bellanger, M. Loizides, P-A. Moreau, P. Kirk, K. Liimatainen, International Mycological Association, IMA Fungus, 2018, Vol. 9(2))
Накратко, това означава, че нашата представа за C. rutilus до момента може да е била неточна и съответно сме определяли неволно отделни видове под името C. rutilus. Снимките на тази страница за съжаление следват тази практика и могат да послужат единствено като най-общи примери на екземпляри от този комплекс.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Бакърен овчи нос (Chroogomphus rutilus). Ламелите са низбягващи и постепенно стават кафеникави или чернеещи.
Бакърен овчи нос (Chroogomphus rutilus). В центъра на шапката е разположена изострена гърбица.
Млад Бакърен овчи нос (Chroogomphus rutilus). Месото е кремаво или червеникаво, с жълто петно в основата. Обърнете внимание на частичното покривало подобно на паяжина.
Бакърени овчи носове (Chroogomphus rutilus). Пънчетата са влакнести и оцветени жълтеникаво близо до основата. Виждат се остатъци от частичното покривало върху пънчето.
Бакърени овчи носове (Chroogomphus rutilus). Понякога се намират екземпляри с позеленели ламели, вероятно заразени от друга гъба.
Последна редакция на pavel от 12 Септември, 2018 г.
От средата на лятото до края на есента.