Clitopilus prunulus (Scop.) P. Kumm.
семейство Entolomataceae (Ентоломови)

У нас Брашняна гъба.

По света The miller, Sweetbread mushroom (английски), Clitopile pruineux, Meunier (френски), Mehl-Räsling (немски), Вишняк, Подвишенник, Ивишень (руски).

Шапка Първоначално звънчевидна, по-късно плоска до леко вдлъбната, понякога с неравномерна форма. Бяла до бледокремава или бледосива. Гладка. В сухо време покрита с бял налеп като заскрежена, а във влажно време лъскава и леко слузеста. При допир се усеща мъхеста и мека, като гюдерия. Ръбът е отначало силно подвит, после разгънат, тънък и понякога с вълнообразен ход. До 8 cm в диаметър.

Пънче До 6 cm високо, цилиндрично или понякога стесняващо се към основата, плътно, едноцветно с шапката. Често не заема централна позиция спрямо шапката.

Ламели Низходящи по пънчето, в началото бели, по-късно белезникави до бледо-розови. Умерено гъсти или гъсти.

Месо Бяло, отначало плътно, при развити екземпляри тънко и крехко. С характерни миризма и вкус на брашно.

Спори Споровият прах е розов.

Местообитание Широколистни, иглолистни и смесени гори. Расте върху почва и плододава поединично или на групи. Сезон – от края на пролетта до есента (V-XI). Широко разпространен вид. Среща се и в субалпийския пояс на нашите планини – до 2000 m надморска височина.

Коментар Вкусна ядлива гъба, но може лесно да се сбърка с други гъби, някои от тях опасни. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10)

Сходни видове Брашняната гъба се познава по светлата шапка с особена, мека повърхност, низбягващите ламели, брашняната миризма и по розовия споров прашец. Въпреки това, има множество видове със същата миризма и сходни белези.

1. Може да се сбърка с Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa), която няма такава миризма, както и с други видове Clitocybe с бели плодни тела. При всички тях споровият прашец е бял.
2. Отровната сливовка (Entoloma sinuatum, E. lividum, Rhodophyllus sinuatus) има миризма на брашно, първоначално жълтеникави ламели, които скоро стават розови, и розов споров прах. Расте в широколистни гори.
3. Брашняната гъба много прилича и на ядливата Майска гъба (Calocybe gambosa), която обаче расте само през пролетта и няма низбягващи ламели.
4. Някои автори смятат Clitopilus cystidiatus за отделен вид с по-дебеломесести, по-сивкави плодни тела и разлики в микроскопичните структури.
5. Има още видове от родовете Clitopilus, Clitocella и Entoloma със светло оцветяване, брашняна миризма и низбягващи ламели: Clitopilus scyphoides, Clitopilus giovanellae, Clitocella fallax, Entoloma neglectum и други.
6. Ossicaulis lignatilis има брашняна миризма, бял споров прашец и расте единствено върху гниещо дърво.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Февруари, 2020 г.

Върни до горе