Природозащита на гъбите в България

Закон за биологичното разнообразие (ЗБР)

Глава трета
ОПАЗВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ, ЖИВОТИНСКИ И ГЪБНИ
ВИДОВЕ
(Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2007 г.)
Раздел I
Общи положения

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Растителните, животинските и гъбните видове
от дивата флора, фауна и микота на Република България се опазват в естествената им среда
чрез:
1. съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа;
2. поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване;
3. поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните
изисквания на съответния вид;
4. разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на
застрашеност;
5. повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на
редки и застрашени видове;
6. контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да бъдат въведени
целенасочено или случайно в природата и застрашават местни видове.

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Опазването на местообитания на растителни,
животински и гъбни видове от приложение № 2а, както и на видовете от приложение № 3, се
извършва чрез защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии.

Чл. 36. В допълнение към мерките по чл. 35 се прилагат и мерки за опазването на
растителните и животинските видове от дивата флора и фауна извън естествената им среда
чрез отглеждане на екземпляри и съхраняване на генетичен материал при контролирани от
човека условия.

В приложение № 2а към чл. 35а (Ново – ДВ, бр. 94 от 2007 г.) са включени десет вида гъби. Единствено тези гъби са защитени по закон.

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Amylocystis lapponicus Северен амилоцистис Няма снимка Дървесна гъба, расте върху мъртва иглолистна дървесина в планините.
Rubroboletus dupainii Кървавочервена манатарка Дъбови гори.
Exsudoporus permagnificus Великолепна манатарка, Величествена манатарка Дъбови гори.
Pulchroboletus roseolabidus Розовееща манатарка, Розово-бяла манатарка Дъбови гори.
Phylloporus pelletieri Обикновен филопорус  Широколистни гори.
Catathelasma imperiale Царска катателазма Иглолистни гори в планините.
Leucopaxillus tricolor
syn. Leucopaxillus compactus		 Трицветен леукопаксилус Широколистни гори.
Clathrus archeri Арчеров клатрус Гори и ливади.
Cortinarius praestans Боздуганка, Превъзходен паяжинник Широколистни гори.
Suillus sibiricus Сибирска масловка С бяла мура в планините.

Червена книга на Република България

„Тази идея всъщност представлява набор от подходи за идентифициране на застрашени от изчезване таксони (видове и подвидове), който освен това позволява да се установят характерът и степента на застрашеност, като дава и насоки за изследване, за мониторинг и за предприемане на адекватни консервационни мерки. Червените книги и Червените списъци са полезни със своя принос към комплексното изучаване на застрашените таксони, особено с предоставянето на информация, отразяваща вероятността за тяхното изчезване. Регистрирането на таксоните, застрашени от изчезване, се оказа и полезно за привличане на общественото внимание върху тях, както и върху състоянието на техните местоообитания. Създаването на Червени книги и Червени списъци е съществен елемент от съвременната природозащитна практика. Те формират глобален стандарт за природозащитата, представяйки независим и неутрален обзор на информацията и обстоятелствата и правейки ги публично достояние. Вследствие на това те оформят обществените нагласи, превръщат се в главен източник на природозащитна мотивация, проправяйки път за действия на локално, национално и глобално ниво, създавайки мрежи на сътрудничество и изграждане на обществена подкрепа. Те служат за източник на научна информация и като средство за обучение в областта на природозащитата и са основа за измерване на прогреса в природозащитното дело.„

От Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ, София. Електронно издание.

Това е второто издание на „Червена книга на Република България“ и в него са включени 149 вида гъби.

През 2006 г. колектив от български учени публикува Червен списък на гъбите в България. В него са събрани 215 вида гъби. (Red list of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Вижте също: