Cortinarius caerulescens (Schaeff.) Fr.
семейство Cortinariaceae (Паяжинници)

*Името понякога се изписва Cortinarius coerulescens.

вероятен синоним Cortinarius caesiopallescens Bidaud, Moënne-Locc. & Reumaux

У нас Няма име.

По света Mealy bigfoot webcap (английски), Cortinaire bleu (френски), Blauer Klumpfuss (немски), Паутинник сизо-голубой (руски).

Шапка Отначало полукълбовина, после изпъкнала до плоска. бледовиолетова до синкава, със слабо изразени радиални ивици подредени радиално. Повърхността има обилно белезникаво или сребристо покривало, което в центъра може да стои на парцалчета и да се оцветява жълто-охрено с времето. Ръбът е слабо подвит отначало и носи следи от кортина, но скоро се изправя и остава гол. Диаметър до 8 cm. Капване на калиева основа (KOH) произвежда розова или кафеникава реакция.

Ламели Синкави, по-късно избледняват и покафеняват. Гъсти, прираснали или частично прираснали. Ръбът е назъбен.

Кортина Под формата на бледовиолетови или белезникави влакна опънати между ръба на шапката и пънчето.

Пънче Цилиндрично, в долната част с базална луковица с ръб. Бледовиолетово или синкаво. Покрито с влакнести остатъци от кортината, които при застаряване се оцветяват ръждиви от спорите. Базалната луковица е бяла, но често придобива жълто-охрени петна и няма особена реакция с калиева основа. Височина до 10 cm.

Месо Синкаво в пънчето, белезникаво в шапката и белезникаво-жълтеникаво в основата. Миризмата е слаба, неопределена. Вкусът е неопределен. След капване на калиева основа месото остава непроменено освен в основата, където жълтият цвят се засилва.

Спори Споровият прашец е ръждивокафяв. Спорите са бадемовидни, с размери 8.5-10 x 4.5-5.5 (по Jeppesen & Frøslev) и покрити с брадавици.

Местообитание В букови (Fagus) гори. Възможно е да расте и в друг тип широколистни гори. Плододава на групи през есента.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Cortinarius caerulescens е само един от множество синьо-виолетови паяжинници. Трябва да се знае, че някои автори интерпретират по различен начин вида с това име и други видове в тази група. На тази страница C. caerulescens следва концепцията на Jeppesen & Frøslev в сайта Cortinarius.org. Шапката типично е бледооцветена, синкава до виолетова и носи обилно сребристо покривало, което често се оцветява жълто-охрено в центъра. Синкавите, назъбени ламели и жълтеещата луковица с ръб са също важни белези.

Cortinarius eucaeruleus има наситена виолетова шапка, въпреки че също носи сребристо покривало. Има по-едри спори. Cortinarius moënne-loccozii има подобна виолетова шапка и по-плътно, бяло покривало, което оставя парцалчета по шапката и стърчащи повлекла върху луковицата (като торбичка). Cortinarius terpsichores пък има неповторима яркосиня шапка.

Cortinarius caesiocanescens има сребристо-синкава шапка и се среща в иглолистни гори.

Cortinarius sodagnitus има виолетова шапка с множество кръгли петънца. Има красноречива розово-червена реакция с калиева основа.

Виолетови паяжинници са също Cortinarius lepistoides, Cortinarius purpurascens, Cortinarius dibaphus и още много други видове.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 20 Февруари, 2021 г.

Върни до горе