Cortinarius orellanus Fr.
семейство Cortinariaceae (Паяжинници)
синоними Cortinarius rutilans Quél, Dermocybe orellana (Fr.) Ricken
У нас Оранжево-червен паяжинник.
По света Fool’s webcap (английски), Cortinaire couleur de rocou (френски), Orangefuchsiger Raukopf (немски), Паутинник горный, Паутинник оранжево-красный (руски).
Шапка Отначало звънчевидна, по-късно изпъкнала до плоска, с широка и ниска гърбица в центъра. Оранжево-кафява, ръждивокафява или кафява. Покрита със ситни люспи и суха. Ръбът е слабо подвит до изправен и често с вълнообразен ход. Диаметър до 8 cm.
Ламели Отначало оранжеви, по-късно ръждивокафяви. Сравнително редки и дълбоки. Прираснали със зъбче.
Пънче Цилиндрично или стеснено в основата. Бледокафеникаво до оранжево-кафяво, понякога с жълт оттенък, особено в най-горната част. Повърхността е влакнеста и с оскъдни остатъци от кафеникава кортина. Височина до 10 cm.
Месо Кремаво до жълто-кафеникаво, но сравнително по-светло от повърхността на шапката и пънчето. Плътно или с кухина. Дебело, особено в пънчето и центъра на шапката. Има неприятна миризма подобна на ряпа и слаб горчив или землист вкус.
Спори Споровият прашец е ръждивокафяв.
Местообитание Широколистни гори, най-често под дъб (Quercus) и бук (Fagus). Една наша находка е от планинска смърчова гора (Picea). Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Широко разпространен, но не често срещан вид.
Коментар Силно отровна гъба. При консумация предизвиква ореланов синдром и е потенциално смъртоносна. (Източници: №5,6,8,9,10,12,13,15)
Сходни видове Във високопланински иглолистни гори може да се срещне един друг вид паяжинник – Cortinarius speciosissimus (синоним C. rubellus) – със сходни цветове и външен вид. Този вид има островърха шапка и пънче с характерни зигзаговидни ивици. C. speciosissimus също може да причини тежки отравяния.
Кървавочервеният паяжинник (Cortinarius cinnabarinus) има яркочервени ламели, червеникаво месо и почти гладка, хигрофанна шапка.
Не бива да се бърка със следните ядливи гъби.
- Пачият крак (Cantharellus cibarius) има изцяло жълти или бледожълти плодни тела, с дебели жилки вместо истински ламели, които се спускат надолу по пънчето.
- Бакъреният овчи нос (Chroogomphus rutilus) расте единствено под борове. Макар че цветовете на плодно тяло варират в голяма степен, низбягващите ламели са един характерен и сигурен белег за различаване от видове Cortinarius.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 3 Октомври, 2020 г.
Leave a Reply