Cyanoboletus mediterraneensis Biketova, A.C. Rinaldi & Simonini
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Xerocomus pulverulentus (Opat.) E.-J. Gilbert, Boletus pulverulentus Opat.

У нас Няма име.

Шапка Изпъкнала. Жълто-кафеникава, кафява до тъмнокафява. Повърхността е гладка, суха и кадифена, при одраскване посинява силно. Ръбът е слабо подвит, прав или извит нагоре и понякога има вълнообразен ход. До 10 cm в диаметър.

Тръбички Отначало лимоненожълти, по-късно жълти с маслиненозелен тон. Силно посиняват. Порите са нито много ситни, нито много широки (имат междинен размер), ъгловати, оцветени лимоненожълти до жълто-оранжеви и също посиняват силно.

Пънче Обикновено цилиндрично, но понякога изтъняващо към основата или вкореняващо се. Лимоненожълто, към основата – червено-кафяво. Силно посинява до синьо-черно след одраскване. Основата е обвита в бели мицелни нишки. Височина до 10 cm.

Месо Лимоненожълто, посинява силно след излагане на въздух. Вкусът и миризмата са леко кисели.

Спори Споровият прашец е с маслиненокафяв цвят. Спорите са тънко бадемовидни до вретеновидни, с размери 12–13.6 × 5.1–5.7 μm.

Местообитание Топли крайбрежни гори на Черно и Средиземно море, най-вече с дъбове (Quercus). Плододава поединично или на групи, като понякога плодните тела са скупчени заедно. Сезонът е през есента. Видът е рядък.

Коментар Ядлива гъба след продължителна термична обработка, въпреки че има кисел остатъчен вкус. (Източник: Biketova et al. 2026)

Сходни видове Cyanoboletus mediterraneensis бе съобщен за нов вид за науката през 2022 г. от Biketova, Simonini & Rinaldi. Има голяма прилика с Напрашената манатарка (Cyanoboletus pulverulentus), който е широко разпространен и добре познат вид в Европа. С оглед на изменчивостта наблюдавана и при двата вида е необходимо внимание за различаването им. При типични екземпляри на C. mediterraneensis шапката е тъмнокафява, а понякога има по-светли, жълти участъци, докато шапката на C. pulverulentus показва широк спектър от цветове: жълта, кафява, маслиненокафява и червена. Авторите споменават за наличието на малки разлики в размера и формата на спорите между двата вида.

D. Puddu споделя свое наблюдение върху колекции на C. mediterraneensis от Сардиния. Според него често се долавя промяна в цвета на порите при стареене. От жълти порите постепенно преминават в оранжеви до червени.

Cyanoboletus poikilochromus е друг вид от същия род. Отличава се от C. mediterraneensis и C. pulverulentus по наличието на мрежест рисунък по пънчето и по плодовата миризма. Този вид е разпространен в средиземноморски крайбрежни гори.

Текста подготви П. Неделев. В описанието е използвана информация от следните научни статии:

• Nomenclatural novelties. Cyanoboletus mediterraneensis Biketova, A. Rinaldi & Simonini, sp. nov., A. Y. Biketova, G. Simonini & A. C. Rinaldi, Index Fungorum no. 516, 2022;
• Revision of the Genus Cyanoboletus (Boletaceae) in the Mediterranean Basin with Notes on Arsenic Hyperaccumulation, A. Y. Biketova, I. Garrido-Benavent, V. Fachada, G. Simonini, M. Gelardi, B. Assyov, E. Polemis, A. Conca, R. Woods, G. I. Zervakis, Jan Borovička & A. C. Rinaldi, Journal of Fungi 12, no. 5, 2026.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 28 Май, 2026 г.

Върни до горе