Cyanoboletus pulverulentus (Opat.) Gelardi, Vizzini & Simonini
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Xerocomus pulverulentus (Opat.) E.-J. Gilbert, Boletus pulverulentus Opat.

У нас Напрашена манатарка.

По света Inkstain bolete (английски), Bolet pulvérulent (френски), Schwarzblauender Röhrling (немски), Моховик припудренный (руски).

Шапка До 8 cm в диаметър. Изпъкнала, плоско-изпъкнала до почти плоска. Жълта, жълтеникаво-охрена, охрено-кафеникава, кафява, маслиненокафява, оранжево-кафява или червена, посинява при одраскване. Повърхността е кадифена, гладка или слабо леплива.

Тръбички Бледожълти до жълти с маслиненозелен тон. Силно посиняват. Порите са нито много ситни, нито много широки (имат междинен размер), ъгловати, оцветени като тръбичките и също посиняват силно.

Пънче Обикновено цилиндрично, изтъняващо към основата или вретеновидно. Поне в горната част жълто или жълтеникаво, към основата – сивкаво, кафеникаво или червеникаво до винено. Силно посинява и после почернява след одраскване.

Месо Бледожълто, посинява силно след излагане на въздух. Вкусът е кисел. Липсва особена миризма.

Спори С размери 11–16 × 4–5.5 μm.

Местообитание Широколистни или смесени гори, паркове или градини. Образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus), кестен (Castanea), липа (Tilia) и вероятно други широколистни дървета. Широко разпространен вид в Европа.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Сходни видове Изменчив вид, но в повечето случаи се разпознава по ксерокомоидния външен вид (наподобява видове манатарки от рода Xerocomus, които често са с малки размери и имат цилиндрични и по-тънки пънчета в сравнение с повечето манатарки от род Boletus), порите с междинен размер и ъгловата форма и силно посиняващото месо.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригинала и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Ядлива, но слабо позната гъба. (Източници: №5,7,10,12,18) Изследване на австрийски и чешки учени откри биоакумулация на арсен в плодните тела на тази гъба. (Източник: Braeuer, S., Goessler, W., Kameník, J., Konvalinková, T., Žigová, A., Borovička, J., Arsenic hyperaccumulation and speciation in the edible ink stain bolete (Cyanoboletus pulverulentus), FoodChemistry (2017), doi: http://dx.doi.org/10.1016/j.foodchem.2017.09.038)

Плододава поединично или на малки групи. В България тази манатарка не се среща често. По наши наблюдения сезонът е през лятото (VI-VII), но има вероятност плододаването да продължава до есента.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 30 Април, 2023 г.

Върни до горе