Торен циатус

Торен циатус (Cyathus stercoreus).

Cyathus stercoreus (Schwein.) De Toni
семейство Nidulariaceae

У нас Торен циатус.

По света Бокальчик навозный (руски).

Тази гъба принадлежи към семейството Nidulariaceae, наричано още семейството на “гъби – птичи гнезда”. Тези странни малки гъби, разпространени в целия свят, наподобяват миниатюрни гнезда на птици. Плодните им тела са малки чашки (“гнезда”), наричани перидии, и съдържат в себе си “яйчицата”, наричани перидиоли. Перидиолите са изпълнени със спори.

Перидиите (“гнездата”) при Cyathus stercoreus са високи до 1.5 cm и с диаметър в най-горната им част малко под 1 cm. Имат формата на конични чашки (или вазички) с късо столче и ръб, образуващ почти правилен кръг, и белезникаво капаче, което изчезва скоро. Външната им повърхност е кафява до червеникавокафява, вълнесто-мъхната (когато са млади, след известно време може да остане гладка), вътрешната повърхност е гладка и блестяща, оловносива до черна.

Перидиолите (“яйчицата”) са гладки и блестящи, имат лещовидна форма, широки са между 1 и 2 mm, цветът им е от тъмносив до черен. Свързани са с “гнездото” чрез мицелна връв, която се открива трудно.

Спорите на Cyathus stercoreus са с изключително разнообразна форма и размери, но обикновено доста големи (18-40 µm), най-често заоблени или овални. Стените им са гладки, дебели, почти безцветни.

Местообитание Сапротрофна гъба (използва хранителни вещества от мъртва органична материя). Расте най-често на групи (рядко поотделно) върху тор от растителноядни животни, върху почва, която съдържа тор, но също и върху надробен дървесен материал (мулч), гниеща слама, стърготини. Среща се през лятото и есента, а в парници – и през зимата.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Сходни видове Cyathus olla (Гладък циатус) e подобен вид, но яйчицата са доста по-големи (с диаметър до 3.5 mm), ръбът на чашката е вълнообразен, не кръгъл, и външната повърхност е кадифена, не мъхната. Cyathus striatus (Обикновен циатус) също е подобен вид, но има набраздена от жлебове вътрешна повърхност и леко триъгълни яйчица.

Описанието е изготвено от Александър Грозданов на основата на данни, съдържащи се в сайтовете Messiah.edu и MushroomExpert.com.

Текстът по-долу представлява редактиран превод на описанието на жизнения цикъл на Cyathus stercoreus в сайта Terrain.net.nz.

Cyathus stercoreus е вид, който е разпространен в целия свят. Тъй като предпочитаното му местообитание са торови купчинки или почва, съдържаща животинска тор, видовото му име (stercoreus) произлиза от латинска дума stercorarius, която означава “от тор / от изпражнения”

Плодните тела напомнят по форма на миниатюрни птичи гнезда, изпълнени с яйчица. “Гнездата” са наричани още изпръскващи купички (splash cups), тъй като са предназначени да използват енергията на падащите капки дъжд, попаднали под подходящ ъгъл върху вътрешната повърхност на купичката, за да отделят и разпръснат “яйчицата” – перидиолите (peridioles, малки капсули със спори в тях) в околната среда. Енергията на дъждовните капки предизвиква разкъсване на торбичката (purse), където се намират свързаният с перидиолата фуникулус (funicular cord, мицелна връв, представляваща нагъната спирала под напрежение) и хаптеронът (hapteron, силно прилепваща структура). Разкъсването на торбичката освобождава напрежението и перидиолата, последвана от разгънатия фуникулус и хаптерона излитат във въздуха, при което могат да попаднат върху растителна клонка или стъбълце. Хаптеронът веднага прилепва здраво, а фуникулусът се увива около стъбълцето, захранван от енергията на все още движещата се перидиола. (Посетете сайта Wayne’s Word, за да видите художествена илюстрация на описаните структури и процеси).

Дори след изсъхване на растителността перидиолата (съдържаща спорите) остава прикрепена към нея. При пашата на растителноядни животни тя попада в храносмилателния им тракт, преминава през него, без да бъде увредена, и чрез изпражненията им бива изхвърлена навън, за да започне новият жизнен цикъл.

Преводът е направен от А. Грозданов.

Торен циатус (Cyathus stercoreus). Перидиолите („яйчицата“) са тъмносиви до черни, лъскави и с лещовидна форма.

Плодни тела на Торен циатус (Cyathus stercoreus) в различни фази на развитие. Младите плодни тела са затворени с капаче.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Торен циатус (Cyathus stercoreus).

Торен циатус (Cyathus stercoreus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Торен циатус (Cyathus stercoreus). Гъбата обикновено расте на групи върху тор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>