Cystolepiota seminuda (Lasch) Bon s. l.
семейство Agaricaceae (Печуркови)
синоними Cystolepiota sistrata sensu auct. mult., Lepiota seminuda (Lasch) P. Kumm.
У нас Няма име.
По света Bearded dapperling (английски), Behangener Mehlschirmling, Weißer Mehlschirmling (немски), Цистолепиота полуголая (руски).
Месо Бяло, тънко и нежно. Без особена миризма.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични, с размери 3-5 x 2-3 μm. Повърхността е гладка или фино надиплена.
Местообитание В широколистни гори и паркове. Расте върху хумусна почва, сред гниещи листа или върху силно изгнила дървесина, поединично или на групи. Плододава през лятото и есента. Не е рядък вид, но често остава незабелязан сред опадалата растителната материя.
Коментар Гъба с неизвестна ядливост.
Сходни видове Cystolepiota seminuda е вид сърнелка с дребни и много нежни плодни тела. Шапката е покрита с лесно отстраними бели прашинки и парченца от покривало по ръба на шапката. Пънчето е тънко и също толкова нежно, без ясен пръстен, но покрито с прашинки. Основата му има винен оттенък. По тези белези видът е лесен за разпознаване. С микроскоп се характеризира със ситни спори, ламели без хейлоцистидии и покривало на шапката състоящо се от кълбовидни клетки.
Китайски и немски миколози публикуваха изследване през 2023 г., в което бе показано, че C. seminuda всъщност е комплекс, като изследваните от тях колекции се делят в две отделни филогенетични групи. Едната, обозначена C. seminuda в тесен смисъл, притежава спори с гладка повърхност и по-издължени спори със средна Q-стойност около 1.78. Втората група, която те обявяват като нов вид, е Cystolepiota pseudoseminuda. В сравнение, те откриват, че този вид има спори с надиплена повърхност и по-малка средна Q-стойност от около 1.55. Съществени външни разлики те не откриват, а посочените Q-стойности варират в твърде широки граници и не винаги са решаващи. Надиплената повърхност може най-ясно да се види с електронен микроскоп. Данните сочат, че C. seminuda и C. pseudoseminuda не са ограничени географски и са разпространени в Европа, Азия и Северна Америка. Според тях има вероятност да се крият допълнителни видове в тази група, но е необходимо изследване на повече колекции. (Източник: Taxonomy and Phylogeny of Cystolepiota (Agaricaceae, Agaricales): New Species, New Combinations and Notes on the C. seminuda Complex, H. Qu, U. Damm, Y.-J. Hou, Z.-W. Ge, Journal of Fungi, 2023)
В същото изследване беше описан още един нов вид, Cystolepiota pyramidosquamulosa, с едри, пирамидални брадавици по шапката (до 5 mm високи) и пръстеновидна зона на пънчето.
Cystolepiota pulverulenta има конусовидна шапка покрита с много по-едри трохи. Cystolepiota adulterina има по-голямо плодно тяло с изпъкнала шапка, която също носи едри трохи. Melanophyllum eyrei има напрашена шапка и зелени ламели.
Сниманите колекции на тази страница представляват C. seminuda в широк смисъл. Въпреки че някои от колекциите са микроскопирани, няма секвениран материал. Възможно е тук да е показан и вторият вид от този комплекс. Данни за колекциите са записани в дъното на страницата.
- Колекция А: гъста, лонгозна гора, р. Огоста, октомври 2024 г. Спори 3.4-4.3 x 2.4-2.9 μm, Qav=1.47.
- Колекция Б: върху гнила дървесина в смесена широколистна гора в Ловен парк, гр. София, септември 2024 г. Спори 3.2-4.0 x 2.4-2.6 μm, Qav=1.45.
- Колекция В: сред къпини, коприва и дива круша в края на габърово-букова гора, ПП Врачански балкан, октомври 2024 г. Спори 3.4-4.5 x 2.4-2.9 μm, Qav=1.50.
- Колекция Г: под леска и бреза, х. Копрен, септември 2022. Няма данни от микроскопиране.
- Колекция Д: в смесена гора от бук и ела, Берковски балкан, септември 2023 г. Спори 3.8-5.4 x 2.2-2.9 μm, Qav=1.77.
- Колекция Е: в гора от дъб, бук и бор по път за връх Бузлуджа, юни 2024 г. Спори 3.7-4.9 x 2.4-2.9 μm, Qav=1.59.
Последна редакция на pavel от 14 Октомври, 2024 г.
Leave a Reply