Deconica coprophila (Bull.) P. Karst.
семейство Strophariaceae

синоним Psilocybe coprophila (Bull.) P. Kumm.

У нас Няма име.

По света Dung-loving Psilocybe (английски), Psilocybe coprophile (френски), Mistliebender Kahlkopf (немски).

Шапка Полукълбовидна до широко камбановидна, понякога с малка подутина в центъра. Червено-кафява до жълто-кафява, избледнява с времето. Кожицата е гладка, леко леплива; при влажно време прозира оребреност. Ръбът е изправен, при младите плодни тела с белезникави люспици (остатъци от частичното покривало). До 2.5 cm в диаметър.

Ламели Широко прикрепени към пънчето; бледосиво-кафяви, преминаващи във виолетово-кафяви при по-старите плодни тела.

Пънче Цилиндрично, право или леко изкривено в основата; гладко, без пръстен; бежаво или кафеникаво, по-светло горе, надолу покрито с малки белезникави люспици. Височина до 4 cm.

Месо Тънко, с цвета на шапката, с мирис и вкус на брашно или неопределени.

Спори Споровият отпечатък е с тъмнокафяво-виолетов цвят. Спорите са с хексагонална форма погледнати от лицевата страна и елипсовидни в профил и с размери 10-14 x 6-9 x 5.5-8.5 µm.

Местообитание Сапрофит, расте на групи върху екскременти на коне и магарета; също и говежди, на ливади, овлажнявани от дъжд или при поливане. Среща се от април до ноември.

Коментар Неядлива, вероятно и отровна; не съдържа псилоцибин.

Сходни видове Сред другите видове Deconica, които растат върху екскременти са Deconica subcoprophila и Deconica merdaria. D. subcoprophila може да се различи единствено по формата и размерите на спорите – те са елипсовидни и по-едри (15-19 х 8-10 µm). D. merdaria е сходна по външен вид и местообитание, но може да бъде различена по шапката в маслиненозелени тонове, която също е по-малко лепкава и без прозиращо оребряване. Тези видове Deconica са нехалюциногенни и преди се класифицираха в друг род – Psilocybe. Сега в род Psilocybe се поместват видове съдържащи халюцинногенни вещества.

Deconica coprophila може да бъде объркана със Stropharia semiglobata (Торна строфария), която също расте върху екскременти и има лепкава шапка, но последната е по-жълтеникава, липсва оребряване и има слизесто пънче.

Други гъби върху екскременти са някои видове от родовете Panaeolus и Coprinus. Видовете от Panaeolus се отличават по сухата шапка и отчетливо изпъстрените с петънца пластинки, докато за видовете от Coprinus е характерно разрушаването им до мастилено оцветена течност при остаряване.

Текста подготви А. Грозданов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Август, 2020 г.

Върни до горе