Dermoloma cuneifolium (Fr.) Singer ex Bon
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

синоними Dermoloma atrocinereum (Pers.) Herink, Dermoloma cuneifolium var. punctipes Arnolds

У нас Обикновена дермолома.

По света Crazed cap (английски), Tricholome à lames triangulaires (френски), Runzeliger Samtritterling (немски), Дермолома клиновиднопластинчатая (руски).

Шапка Изпъкнала с ниска гърбица в центъра. Кафява, сиво-кяфава, бежова, често по-тъмна до черна в центъра и светла по ръба, слабо хигрофанна. Повърхността е гладка, матова и суха или влажна, понякога радиално набръчкана и/или напукана. Ръбът е изправен, ненабразден или слабо набразден при ситни екземпляри, често нацепен. Диаметър типично около 2-3 cm, но стига до 6 cm.

Ламели Бели до бледосивкави. Умерено редки, прираснали със зъбче, неравномерно дълги, чупливи.

Пънче Изтъняващо към основата или почти цилиндрично. Бяло до бледосиво, рядко със сиво-кафяви точици. Повърхността е гладка, влакнеста или финолюспеста. Височина до 6 cm.

Месо Белезникаво, не променя цвета си след нараняване. Тънко и крехко. С брашняна миризма и подобен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са широко елипсовидни, с размери 4.5-7.5 x 3-5 μm (по Arnolds, 1992).

Местообитание Сред треви и мъхове по горски поляни, пасища и паркове. Плодовава поединично или на групи. Сезонът е през есента. Широко разпространен, но не често срещан вид.

*Показаните екземпляри са от поляна за пикник пред хижа Беласица в планината Беласица и от полупланинска ливада в околността на град Вършец.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове В Европа се срещат още няколко вида от този род: Dermoloma pseudocuneifolium, Dermoloma josserandii, Dermoloma phaeopodium и Dermoloma magicum и други, но повечето са твърде слабо познати.

Видовете от този род растат предимно на тревисти места и образуват плодни тела с малки размери и с кафяво до сиво оцветяване. Шапките им са звънчевидни до изпъкнали и имат слабо набръчкана повърхност, която в сухо време често се напуква. Ламелите са белезникави до сивкави и са прираснали към пънчето със зъбче или прираснали. Брашняната миризма е характерна.

Различаването на видовете един от друг се базира на микроскопични разлики: размер и съотношение широчина/дължина на спорите, наличие или отсъствие на амилоидна реакция на спорите и други. Dermoloma pseudocuneifolium има по-тъмни ламели и пънче и амилоидни спори. Dermoloma phaeopodium и Dermoloma josserandii, които понякога се разглеждат като един вид с два вариетета, също имат по-тъмно оцветяване и амилоидни спори. При тях шапката е полупрозрачна и често се вижда набраздяване по ръба. Dermoloma magicum се характеризира с промяна на цвета след нараняване – първоначално в оранжево и накрая черно (подобни цветови изменения се наблюдават и при някои видове Hygrocybe и Porpoloma).

В Европа тези гъби са сравнително редки и недостатъчно изучени. Обитават съвместни хабитати с черешови гъби (род Hygrocybe), ентоломи (род Entoloma), земни езици (Geoglossaceae) и някои коралки (Clavariaceae). Множество представители от тези родове се срещат заедно по едно и също време. (Прочетете повече за тези хабитати в статията за род Hygrocybe.)

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 22 Февруари, 2020 г.

Върни до горе