Echinoderma jacobi (Vellinga & Knudsen) Gminder
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Lepiota jacobi Vellinga & Knudsen, Lepiota langei Knudsen, Echinoderma eriophorum (Peck) Bon

У нас Няма име.

По света Lépiote de Jacob (френски), Langes Stachelschirmling (немски).

Шапка Отначало изпъкнала, накрая плоска. Повърхността е суха и брадавичеста. В центъра брадавиците са кафяви, конусовидни и изправени, докато по периферията те са по-ниски и разнообразно оформени. По ръба брадавиците преминават в пухести повлекла. Брадавиците са лесни за отстраняване и често се измиват от дъжда, при което се оголва кремаво-бежовата кожица. Диаметър до 4 cm.

Ламели Бели. Не много гъсти, свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, тънко. С цвета на шапката. Повърхността в горната част е влакнеста. Долните две-трети са покрити с кафяви, пухести брадавици. Тези брадавици падат лесно. Границата между двете части е неясна. Основата се изважда с бели мицелни шнурове. Височина до 5 cm.

Месо Белезникаво, тънко и крехко, с тенденция да образува кухина в пънчето. Миризмата е слаба, неопределена. Вкусът е неопределен.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични, с размери 4.0-5.5 х 2.5-3 μm и средни Q-стойности 1.55-1.70 (по наши измервания). Хейлоцистидии са неоткриваеми, макар че се виждат редки структури с форма на косъмчета. При някои екземпляри сме намерили единични хейлоцистидии. Кламп връзки присъстват.

Местообитание Широколистни гори и паркове в низините. Расте върху хумусна почва сред гниещи листа. Сезонът е през есента. Рядък вид.

*Показани са екземпляри от две находища. Първото е покрай пешеходна пътека в Скобелев парк в гр. Плевен в близост до различни дървета и храсти, включително смърч, бор, орех, топола и американски винобой. Второто находище е от крайречна гора на брега на р. Огоста при с. Гаврил Геново (област Монтана) под смес от орех, черен бъз, бряст и полска къпина.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Echinoderma jacobi има дребни и нежни плодни тела, което отличава вида от по-едри представители на рода като Echinoderma asperum (Остролюспеста сърнелка), Echinoderma calcicola, Echinoderma hystrix и Echinoderma perplexum.

Echinoderma carinii е друг вид с дребни, малко по-месести плодни тела. При този вид пънчето носи тъмни брадавици, които ярко контрастират спрямо повърхността на пънчето.

Echinoderma echinaceum, за разлика от пухестите повлекла по ръба на шапката и пухестите брадавици на пънчето при E. jacobi, има тъмни, остри брадавици по цялата шапка и протежението на пънчето. Този вид има сходна микроскопична характеристика и в някои случаи разграничаването от E. jacobi е трудно.

В литературата и публикации се срещат още имена на европейски видове, но тъй като тези гъби са като цяло рядко наблюдавани и слабо познати, съществува известна неяснота колко са реално видовете, кои имена са валидни и кои синоними. Например, някои автори споменават името Echinoderma eriophorum, въпреки че това се базира на интерпретации на европейски миколози върху вида Lepiota eriophora описан от Peck от САЩ. Някои други имена са на видове, които се познават само по един белег, например липсата на амилоидност на спорите (Echinoderma boertmannii) и липсата на кламп връзки (Echinoderma efibulis). Неясна е ситуацията с Echinoderma pseudoasperulum, един вид със ситни плодни тела, чийто описания варират по отношение на брадавиците: едри конусовидни до зърнисти.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Октомври, 2023 г.

Върни до горе