Entoloma chalybaeum (Pers.) Noordel.
семейство Entolomataceae (Ентоломови)

синоними Entoloma lazulinum (Fr.) Noordel., Leptonia chalybaea (Pers.) P. Kumm.

У нас Няма име.

По света Indigo pinkgill (английски), Entolome bleu acier (френски), Blaublättriger Rötling (немски), Энтолома стальная (руски).

Местообитание Тревни съобщества в близост до горите, по-рядко във вътрешността на горите. Расте върху почва, поединично или на групи. Плододава във влажно време от края на пролетта до есента. Широко разпространен, но не често срещан вид.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България. Не са събрани достатъчно данни за определяне степента на застрашеност (DD). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Има множество видове сини ентоломи, но Entoloma chalybaeum е един от най-често споменаваните в литературата. Този вид е изменчив и за него съществуват разнопосочни мнения дали е един вид или комплекс от няколко вида. В повечето случаи може да се разпознае на терен по комбинацията от следните белези.

• Шапката има изпъкнала форма и центъра e типично заоблен. Рядко се виждат плитка вдлъбнатина или ниска гърбица.
• Шапката е покрита с множество тъмносини люспици, цялостно или само в центъра.
• Шапката е отначало ненабраздена, но с развитието си често се появят бразди поне до средата. Друг път е видимо набраздена изначало.
• Шапката е отначало тъмносиня (до черна в центъра), по-късно с разширяването може да се появи кафеникав тон по периферията.
• Ламелите са отначало синкави, после изсветляват до почти бели и накрая придобиват розов оттенък от спорите. Ръбът е едноцветен, но понякога се виждат кафяви или синкави точки (с лупа).
• Ламелите са частично захванати за пънчето.
• Пънчето е дълго и тънко, тъмносиньо от горе до долу, гладко и полирано. В основата има бели мицелни нишки.
• Липса на особена миризма.

Два вариетета се приемат – E. chalybaeum var. chalybaeum и E. chalybaeum var. lazulinum. Основната разлика е в присъствието на бразди и люспици по шапката, като при var. chalybaeum браздите отсъстват, а люспиците са разпръснати по цялата шапка. Наобратно, при var. lazulinum браздите са видими, а люспиците покриват само централната част. Лесно се намират междинни форми и това е причина да не се признават за отделни видове. Има и една особеност видима с микроскоп – ръбът на ламелите е стерилен.

Пример за огромното видово разнообразие в този род са следващите кратки сравнения с други сини ентоломи.

• Entoloma cruentatum има шапка със ситна пъпчица в центъра. Основата на пънчето се оцветява оранжево при нараняване.
• Entoloma corvinum има по-тъмна, почти черна шапка, бели ламели и влакнесто пънче.
• Entoloma cyanulum с по-ситни плодни тела.
• Entoloma erhardii с влакнесто-мъхеста шапка без люспици, има бели ламели.
• Entoloma nitidum с влакнеста шапка и по-дебело или бухалковидно, влакнесто пънче.
• Entoloma pseudocoelestinum с по-кафява до пурпурнокафява шапка и бели ламели.
• Entoloma mougeotii със сиво-синкава, кадифена шапка и сиво-синкаво влакнесто пънче.
• Entoloma poliopus с тъмнокафява шапка, без син оттенък.
• Entoloma serrulatum със синкаво-черни плодни тела и ламели с черен ръб.
• Entoloma ursulae с розовееща шапка и яркосиньо пънче.
• Entoloma euchroum с влакнесто-люспесто пънче расте върху гнила дървесина.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.

Върни до горе