Entoloma porphyrophaeum

Entoloma porphyrophaeum.

Entoloma porphyrophaeum (Fr.) P. Karst.
семейство Entolomataceae (Ентоломови)

синоним Trichopilus porphyrophaeus (Fr.) P.D. Orton

У нас Няма име.

По света Lilac pinkgill (английски), Entolome porphyre (френски), Porphyrbrauner Rötling (немски).

Шапка Конусовидна, накрая почти плоска с гърбица в центъра. Пурпурнокафява, с радиално подредени тъмни влакънца и нехигрофанна. Повърхността е суха и влакнеста. Ръбът е слабо подвит, после изправен. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бели до кремави, накрая с розов оттенък. Умерено гъсти и прираснали със зъбче. Ръбовете са начупени.

Пънче Почти цилиндрично. Оцветено като шапката или по-светло, но с тъмни вартикални влакна. Бяло в основата. Височина до 15 cm.

Месо Белезникаво или бяло. Умерено плътно, в пънчето влакнесто. Липсва особена миризма. Вкусът е неопределен.

Спори Споровият прашец е розов. Спорите са ъгловати, с размери 8-12 x 6-8 μm.

Местообитание Ливади, пасища и тревисти места край горите. Плододава на групи през есента. Вероятно рядък вид в България. Трябва да се наблюдава, защото е европейски вид с намаляващи популации. Категоризиран като уязвим в Червения списък на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси.

По данни на БАН Entoloma porphyrophaeum е съобщен от Знеполски район. Сниманите екземпляри на тази страница и приложената галерия са от регионите на София и Монтана.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Entoloma porphyrophaeum се познава лесно по едрия размер, по конусовидната шапка, по пурпурнокафявия цвят с контрастиращи бели ламели и по това, че расте на открити места. Пресните плодни тела имат пурпурен оттенък, но при остаряване той може да намалее.

Съществуват други видове Entoloma от групата на E. porphyrophaeum (подрод Trichopilus). Entoloma jubatum има плодно тяло с подобен размер и форма, но цветът е различен. Вместо пурпурнокафяво е сиво-кафяво. Има кафеникави ламели още при младите плодни тела. Расте на открити места.

Entoloma fuscotomentosum расте в гори и горски покрайнини и има сиво-кафява нехигрофанна шапка, сивкави ламели със светъл, почти бял ръб и по-светло пънче. Няма миризма.

Entoloma elodes обича мочурливи места със сфагнум и има тъмносиво-кафява, влакнеста до гола, хигрофанна шапка и брашняна миризма. Entoloma fuscomarginatum се среща в същото местообитание като E. elodes и се различава единствено по ламелите с кафяв ръб (възможни синоними на един и същ вид).

Entoloma scabiosum се среща най-вече във вътрешността на широколистни гори и има шапка покрита с кафяво-черни люспици. Няма отчетлива миризма.

Entoloma conocybecystis има охренокафява шапка и по-светло охренокафяво пънче. Няма миризма.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Entoloma porphyrophaeum. Младата шапка е конусовидна.

Entoloma porphyrophaeum. Винаги се вижда гърбица в центъра.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Entoloma porphyrophaeum. Пънчетата са покрити с тъмни влакна.

Entoloma porphyrophaeum. Ламелите са светли.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Entoloma porphyrophaeum.

Entoloma porphyrophaeum.

 

 

 

 

 

 

 

 

Entoloma porphyrophaeum.

Entoloma porphyrophaeum.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наблюдения

20.10.2013 с. Чибаовци, Софийско Ливада между дъбове и борове П. Неделев, В. Въжаров
23.11.2019 с. Ягодово, Монтанско Пасища по поречието на р. Врещица П. Неделев

 

Последна редакция на pavel от 30 Декември, 2019 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>