Ентонема « Сайт за гъбите в България

Ентонема

Entonaema cinnabarinum.

Entonaema cinnabarinum (Cooke & Massee) Lloyd
семейство Hypoxylaceae

синоним Xylaria cinnabarina Cooke & Massee

У нас Ентонема.

По света Энтонема киноварно-красная (руски).

Плодно тяло (строма) С диаметър и височина до 5 cm (групи досигат до 17 cm). Първоначално меко, но устойчиво, после кожесто. Почти кълбовидно или сраснало с други плодни тела, неравномерно нагънато или разделено на дялове, вдлъбнато понякога и особено като презрее, прищипано в основата. Гладко и покрито с бледожълт, оранжево-бял или бледооранжев налеп докато е младо, при нараняване оцветено червеникаво-оранжево или оранжево-червено, често с бледочервени или пастелночервени петна. По-късно обикновено с финонабръчкана повърхност, оранжево-бяло, бледооранжево, червеникаво-бяло, бледочервено, пастелночервено или червено. Накрая, след достигане на пълна зрялост, зацапано, бледоохрено, с тъмновиолетови петна.

Повърхността с видими остиолни папили на перитеции, които при узряване са зацапани с почти черни отлагания от спори. При срез се вижда кора с дебелина до 1.5 cm, която при младите плодни тела е червеникаво-оранжева или оранжево-червена и почернява с узряването на перитециите. Вътрешността е пихтиеста, мътножълта, малко по-светла към кората и зеленикава на места към основата, понякога втечняваща се, постепенно изсъхва и образува кухина при стари плодни тела. Миризмата е характерна, подобна на сминдух и присъства при свежи и сухи плодни тела.

Ултравиолетова светлина произвежда черно-виолетова флуоресценция по повърхността и мътножълтеникава флуоресцецния във вътрешността на сухи плодни тела. Външната част на плодното тяло съдържа изобилни тъмнооранжево-червени до яркочервени пигментни гранули. Пигментите извлечени с калиева основа са оранжеви.

Спори Спорите са широко елипсовидни със заоблени краища, като понякога една от страните е плоска. Размери 8.2–10.9 × 5–6.4 μm. Цветът е тъмномаслиненозелен във вода или калиева основа и светло до тъмномаслиленокафяв в разтвор на Мелцер. Повърхността е гладка.

Местообитание Лонгозни гори по поречието на реки вливащи се в Черно море. Гъбата се среща върху паднали трупи на полски ясен (Fraxinus angustifolia). В България видът е наблюдаван около реките Камчия и Ропотамо и е рядък. Сезонът е през лятото и есента.

Видът е описан върху неопределено дърво първо от Cooke & Massee в Австралия през 19-и век. През 1993 немският миколог Benkert намира вида в България; тази е първата находка на гъба от този вид и род в Европа. През 1996 г. датският миколог Læssøe също описва находка на вида от същото място. През 2023 г. бе публикувана статия на Б. Асьов и колеги за преоткриването на вида в страната с подробно описание и резултати от проведено генетично изследване. Описанието на тази страница съдържа информация и преведен текст от тази статия. (Източник: Rediscovery and ITS-barcoding of Entonaema cinnabarinum (Xylariales, Ascomycota) from Bulgaria, B. Assyov, F. Bozok, M. Slavova, H. Taşkın, Historia naturalis bulgarica 45 (8), 2023)

Видът е намерен също във Франция, Испания, Унгария и Русия и разпространението вероятно обхваща и други страни в южна Европа. Съобщените дървесни видове са разнообразни: планински ясен, ясенолистен явор и чинар (Франция), леска (Испания), ясен (Унгария), неопределено (Русия). Освен в Европа има съобщения от цялото кълбо, включително от Нова Каледония, Шри Ланка и Коста Рика, но все още не е ясно колко са реално видовете в този род и по какви критерии се различават.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Entonaema cinnabarinum се познава лесно по цвета на плодните тела и пихтиестата консистенция на вътрешността. Други гъби, които растат върху дърво по подобен начин, са видове от родовете Daldinia и Hypoxylon, които обаче са твърди.

Външни препратки към страници с допълнителна информация: