Flammula alnicola

Flammula alnicola.

Flammula alnicola (Fr.) P. Kumm.
семейство Hymenogastraceae

синоними Pholiota alnicola (Fr.) Singer, Pholiota salicicola (Fr.) Bon

У нас Няма име.

По света Alder scalycap (английски), Flammule/Pholiote des aulnes (френски), Zitronengelber Erlen-Schüppling (немски), Чешуйчатка ольховая (руски).

Шапка Отначало конусовидно-изпъкнала, после плоско-изпъкнала със слабо изразена гърбица. Жълта, с кафяви участъци при стари плодни тела. Повърхността е гладка и слузеста, покрита с редки ситни кафеникави люспици. Близо до ръба с белезникави влакнести остатъци от частично покривало. Ръбът е подвит отначало, после се изправя. Диаметър до 6 cm.

Ламели Отначало бледожълтеникави, накрая ръждивокафяви. Прираснали или прираснали със зъбче. Умерено гъсти.

Пънче Цилиндрично. Жълтеникаво, но от основата ръждивокафяво. Повърхността е суха и влакнеста, с или без тънък влакнест пръстен в горната част. Височина до 8 cm, рядко по-дълго.

Месо Жълтеникаво, ръждиво-кафяво в долната част на пънчето. Тънко и жилаво, в пънчето – кухо. Със слабогорчив или землист вкус. Миризмата може да е неопределена до ароматна.

Спори Споровият прашец е тъмночервеникаво-кафяв. Спорите са с размери 8-10.5 х 4.5-5.5 μm.

Местообитание Влажни зони в горите. Върху жива или мъртва дървесина на широколистни дървета, най-често елши (Alnus), върби (Salix) или брези (Betula). Плододава на групи като образува кичури. Сезон – лято и есен. Вид разпространен в западна, северна и централна Европа, но също и в Северна Америка. У нас може би е рядък вид.

*Снимани са екземпляри върху ива (Salix caprea) в резерват „Бистришко бранище“ във Витоша, юли 2018 г.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Flammula alnicola се разпознава по местообитанието, по слузестата, жълта шапка, жълтеникавите ламели и пънчето, което е жълтеникаво отгоре и ръждиво-кафяво в долната част. Има предположения, че е комплексен вид. Доскоро се считаше като член на род Pholiota, но филогенетичен анализ показа, че принадлежи в съвсем отделно семейство. Наподобява редица видове от родовете Pholiota, Hypholoma и Kuehneromyces.

Flammula flavida е близък вид растящ върху гнила смърчова дървесина. Има по-ситни плодни тела и яркожълти ламели. Някои автори синонимизират F. flavida и F. alnicola.

Pholiota aurivella (Слизеста люспеница) е по-едра и дебеломесеста гъба със слузеста шапка покрита с едри люспи и частично покривало, което оставя ясен пръстен. Пънчето е люспесто под пръстена.

Pholiota spumosa расте върху гниеща иглолистна дървесина и има по-бледо жълто оцветяване и пънче с кафеникава основа.

Pholiota lucifera има пънче с ръждивокафява долна част подобно на F. alnicola. В горната част обаче е белезникаво. Люспите по шапката са по-едри.

Hypholoma fasciculare (Отровна пънчушка) има жълто-зеленикави ламели. Hypholoma capnoides (Борова пънчушка) има сиви ламели.

Kuehneromyces mutabilis (Кичуреста пънчушка) има шапка разделена на две зони: по-светла и по-тъмна.

Flammulina velutipes (Зимна припънка) има кадифено пънче и бял споров прашец. Появява се в края на есента и през зимата.

Видове от род Gymnopilus растат върху дървесина и имат жълти ламели. Тези гъби нямат слузести шапки.

Текста подготви П. Неделев.

Flammula alnicola.

Flammula alnicola. Пънчетата имат ръждивокафяви основи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Flammula alnicola.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Септември, 2019 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>