Flammula alnicola (Fr.) P. Kumm.
семейство Hymenogastraceae

синоними Pholiota alnicola (Fr.) Singer, Pholiota salicicola (Fr.) Bon

У нас Няма име.

По света Alder scalycap (английски), Flammule/Pholiote des aulnes (френски), Zitronengelber Erlen-Schüppling (немски), Чешуйчатка ольховая (руски).

Шапка Отначало конусовидно-изпъкнала, после плоско-изпъкнала със слабо изразена гърбица. Жълта, с кафяви участъци при стари плодни тела. Повърхността е гладка и слузеста, покрита с редки ситни кафеникави люспици. Близо до ръба с белезникави влакнести остатъци от частично покривало. Ръбът е подвит отначало, после се изправя. Диаметър до 6 cm.

Ламели Отначало бледожълтеникави, накрая ръждивокафяви. Прираснали или прираснали със зъбче. Умерено гъсти.

Пънче Цилиндрично. Жълтеникаво, но от основата ръждивокафяво. Повърхността е суха и влакнеста, с или без тънък влакнест пръстен в горната част. Височина до 8 cm, рядко по-дълго.

Месо Жълтеникаво, ръждиво-кафяво в долната част на пънчето. Тънко и жилаво, в пънчето – кухо. Със слабогорчив или землист вкус. Миризмата може да е неопределена до ароматна.

Спори Споровият прашец е тъмночервеникаво-кафяв. Спорите са с размери 8-10.5 х 4.5-5.5 μm.

Местообитание Влажни зони в горите. Върху жива или мъртва дървесина на широколистни дървета, най-често елши (Alnus), върби (Salix) или брези (Betula). Плододава на групи като образува кичури. Сезон – лято и есен. Вид разпространен в западна, северна и централна Европа, но също и в Северна Америка. У нас може би е рядък вид.

*Снимани са екземпляри върху ива (Salix caprea) в резерват „Бистришко бранище“ във Витоша, юли 2018 г.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Flammula alnicola се разпознава по местообитанието, по слузестата, жълта шапка, жълтеникавите ламели и пънчето, което е жълтеникаво отгоре и ръждиво-кафяво в долната част. Има предположения, че е комплексен вид. Доскоро се считаше като член на род Pholiota, но филогенетичен анализ показа, че принадлежи в съвсем отделно семейство. Наподобява редица видове от родовете Pholiota, Hypholoma и Kuehneromyces.

Flammula flavida е близък вид растящ върху гнила смърчова дървесина. Има по-ситни плодни тела и яркожълти ламели. Някои автори синонимизират F. flavida и F. alnicola.

Pholiota aurivella (Слизеста люспеница) е по-едра и дебеломесеста гъба със слузеста шапка покрита с едри люспи и частично покривало, което оставя ясен пръстен. Пънчето е люспесто под пръстена.

Pholiota spumosa расте върху гниеща иглолистна дървесина и има по-бледо жълто оцветяване и пънче с кафеникава основа.

Pholiota lucifera има пънче с ръждивокафява долна част подобно на F. alnicola. В горната част обаче е белезникаво. Люспите по шапката са по-едри.

Hypholoma fasciculare (Отровна пънчушка) има жълто-зеленикави ламели. Hypholoma capnoides (Борова пънчушка) има сиви ламели.

Kuehneromyces mutabilis (Кичуреста пънчушка) има шапка разделена на две зони: по-светла и по-тъмна.

Flammulina velutipes (Зимна припънка) има кадифено пънче и бял споров прашец. Появява се в края на есента и през зимата.

Видове от род Gymnopilus растат върху дървесина и имат жълти ламели. Тези гъби нямат слузести шапки.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Септември, 2019 г.

Върни до горе