Geoglossum umbratile Sacc.
семейство Geoglossaceae (Земни езици)

У нас Чернеещ геоглосум.

По света Plain earthtongue (английски), Schwarze Erdzunge (немски).

Плодно тяло Състои се от главичка и пънче. Главичката е черна, гладка, суха и най-често езиковидна или бухалковидна, но показва разнообразие. Пънчето е черно или кафяво-черно, гладко или слабо набръчкано. Вътрешността е оцветена по същия начин, има плътна консистенция, но се пречупва лесно. Общата височина е до 10 cm.

Микроскопични структури Зрелите спори са черни, с размери 60-90 x 6-7.5 μm и имат по седем септи. Аскусите, с размери 183-208.5 x 18.5-22 μm, съдържат по осем спори. Парафизите са съставени от дълги сегменти със слабо заоблели краища, като септите са раздалечени, а връхчетата са извити и слабо разширени в края. Те са неоцветени и малко по-високи от аскусите.

Местообитание Върху почва сред ниски треви и мъхове, покрай горски пътища и под храсти. Плододава през есента.

*Сниманият от Г. Кунев екземпляр е намерен под храст червена хвойна (Juniperus oxycedrus) в околностите на Роженския манастир, 22.11.2014 г.

*Екземплярите снимани от П. Неделев са от ливада в ПП Врачански Балкан, в присъствието на видове гъби от родовете Hygrocybe и Clavulinopsis, 11.11.2020 г.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Критично застрашен“ (CR). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Недлива гъба.

Сходни видове Земните езици представляват малки гъби, чиито плодни тела растат стърчащи от земята и имат главички с езиковидна, ланцетовидна или бухалковидна форма и пънчета, които в зависимост от вида могат да са гладки, набръчкани, космати или слузести. Групата е изследвана от множество миколози през вековете. Тъй като на външен вид са почти неотличими, определянето на находки винаги е било предизвикателство. През последните години генетични изследвания започнаха да изясняват броя на видовете и как се класифицират. В Европа до този момент те наброяват около 50 вида. Сега видовете са разпределени в няколко отделни рода. Geoglossum, същински земни езици, имат кафяво-черни плодни тела с гладки или набръчкани, сухи повърхности и кафяво-черни спори, Trichoglossum, при които плодните тела са космати поради наличие на микроскопични косъмчета (setae), Glutinoglossum, които имат слузесто покритие, Microglossum, с гладки или набръчкани, сухи повърхности и зелени, сини, розови или кафеникави цветове, Leucoglossum и Hemileucoglossum с безцветени спори и Sabuloglossum, чиито видове растат на пясъчни места и вероятно асоциират с растения от семейство пиренови (Ericaceae).

Определянето на видове е трудно и за точно определяне е нужна работа с микроскоп. Спорите са дълги и септирани (с преградки). Всеки един вид има спори със специфичен размер, брой на септи и цвят при зрялост. Броят на спорите в аскусите и широчината на аскусите са други характеристики, на които се обръща внимание. Парафизите са също септирани, като за определяне от значение са отдалечеността на септите и формата на връхчетата. Връхчетата могат да са прави, къдрави или извити като дръжка на чадър и също могат да са оцветени или неоцветени и подредени по различни начини. Наличието на допълнителни тъмнооцветени косми е показателно за видове от род Trichoglossum.

Geoglossum umbratile е един от класическите видове земни езици. Друг вид от този род е Geoglossum cookeanum често с широко сплескана главичка, спори със седем септи, парафизи с къси, закръглени сегменти и тъмнооцветени, широки връхчета. Geoglossum fallax има набръчкано пънче, спори с до 14 септи и парафизи с къси сегменти и широки, неоцветени връхчета. Geoglossum atropurpureum, Geoglossum barlae, Geoglossum octopartitum, Geoglossum simile, Geoglossum sphagnophilum, Geoglossum uliginosum, Geoglossum vleugelianum са други видове. Arauzo & Iglesias проведоха генетично изследване на земни езици от Испания, Португалия, Канарските острови и Мадейра и увеличиха драматично броя на познати видове през 2014 г. (Допълнителна информация: La familia Geoglossaceae ss. str. en la península Ibérica y la Macaronesia, S. Arauzo & P. Iglesias, Errotari 11, 2014)

Текста подготви П. Неделев. Използвани са данни от: A circumscription of the earth tongue fungi class Geoglossomycetes, V. P. Hustad, 2015.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе