Grifola frondosa (Dicks.) Gray
семейство Grifolaceae
У нас Листовидна грифола, Възседурка.
*В България и в други страни често се употребява японското название на тази гъба — „Майтаке“.
По света Hen of the woods (английски), Polypore en touffes, Poule de bois (френски), Gemeiner Klapperschwamm (немски), Грифола курчавая, Гриб-баран (руски).
Местообитание Широколистни гори. Обикновено плодните тела израстват като розетки в близост до основите на живи дървета, върху които гъбата паразитира, или върху пънове. Често това са дъбове (Quercus) или кестен (Castanea), но се открива и върху разнообразни други широколистни дървета. Сезонът на плододаване е в края на лятото и през есента. Широко разпространен вид в Европа, Азия и Северна Америка. У нас е рядък и е включен в Червената книга.
*На тази страница са публикувани снимки от Франция с любезното съдействие на И. Славков. Екземплярите са намерени върху дъб и кестен.
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
Коментар Ядлива гъба, докато е в младо състояние. (Източници: №3,5,6,7,8,9,10,12,13,14,15,22,23) Може да се култивира. Проведени са множество изследвания търсещи потенциални лечебни ползи от гъбата, тъй като в източна Азия гъбата е популярно средство в народната медицина. Има лабораторни данни показващи антидиабетни, антихипертензивни, имуномодулиращи и противоракови въздействия, но клиничното приложение на гъбата не е изследвано обстойно. (Източници: №14, Memorial Sloan Kettering Cancer Center)
Сходни видове Grifola frondosa се познава по тънките, ветрилообразни, сиво-кафеникави шапки, подредени една върху друга. Порите са бели и ситни и отделят бял споров прашец. Шапките имат странични пънчета, които се обединяват в един общ ствол. Може да се обърка с други гъби, които изглеждат по подобен начин.
Сенниковидният полипорус (Polyporus umbellatus) има плодни тела с кръгли, нагъсто подредени шапки. Шапките имат централно разположени пънчета.
Гигантската праханова гъба (Meripilus giganteus) има дебели шапки с жълтеникав оттенък и концентрични ивици. При старите екземпляри и след нараняване се вижда потъмняване.
Polyporus melanopus обикновено расте самостоятелно и има много ситни, бели пори и кафяво-черно пънче.
Пъстървата (Polyporus squamosus) има дебели, месести шапки с люспеста горна повърхност.
Планинската бондарцевия (Bondarzewia mesenterica) расте в основите на иглолистни дървета.
Последна редакция на pavel от 18 Октомври, 2024 г.
Leave a Reply