Gyromitra perlata (Fr.) Harmaja
семейство Discinaceae

синоними Discina ancilis (Pers.) Sacc., Discina perlata (Fr.) Fr., Gyromitra ancilis (Pers.) Kreisel, Acetabula ancilis (Pers.) Lambotte, Peziza ancilis Pers.

У нас Зърнеста дисцина.

По света Discine perlée (френски), Scheiben-Lorchel (немски), Дисцина щитовидная (руски).

Местообитание Иглолистни гори. Плододава върху почва, обикновено в непосредствена близост до мъртви пънове или гниеща дървесина. Понякога върху самата прогнила дървесина. Появява се поединично или на групи. Сезон – пролет. Често срещан вид в своето местообитание.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Гъба с неизвестна ядливост. Да се избягва за консумация, тъй като други видове Gyromitra, като Обикновената дипленка (Gyromitra esculenta), съдържат гиромитрин и могат да причинят отравяне.

Сходни видове В местообитанието на Gyromitra perlata могат да се намерят още няколко вида Gyromitra с паничковидни или плоски плодни тела. Различаването им на терен не е толкова лесно, тъй като всички стават кафяви и повече или по-малко набръчкани с развитието. Важно е да се отчете цветът на спорообразуващата повърхност при млади плодни тела. Тези плодни тела обаче не отделят зрели спори. Именно зрелите спори и израстъците им са най-важният критерий по който видовете могат да се разграничат със сигурност и това налага работа с микроскоп. Достигането на зрялост обикновено е бавен процес и отнема няколко седмици след поява на плодното тяло. Това означава, че в много случаи намерените гъбите не могат да се определят на момента.

Gyromitra spinosospora е рядък вид с кафяви плодни тела и уникални спори покрити с многобройни шипчета. Расте в планински иглолистни гори, но не е намерен в България.

Gyromitra accumbens и Gyromitra leucoxantha (Жълто-бяла дисцина) имат кафяво-жълтеникави плодни тела, особено докато са млади. Имат спори с различен тип израстъци.

Gyromitra geogenia има маслиненозелен оттенък при младите плодни тела. Спорите имат израстъци под формата на пресечени конуси. Този вид не е намерен у нас.

Gyromitra melaleuca има тъмнокафяви до кафяво-черни плодни тела. Има елипсовидни спори с по две мастни капки, но израстъци липсват. Този рядък вид расте върху почва в смесени гори и все още не е намерен у нас.

Gyromitra parma и Gyromitra martinii са видове, които растат върху или в близост до гниеща широколистна дървесина.

Има още близки видове, но са слабо познати. Познания за групата са систематизирани от Nicolas Van Vooren и Pierre-Arthur Moreau в поредица от публикации в журнала Ascomycete.org от 2009 г.

• Essai taxinomique sur le genre Gyromitra Fr. sensu lato (Pezizales) 1. Introduction et systématique
• Essai taxinomique sur le genre Gyromitra Fr. sensu lato (Pezizales) 3. Le genre Gyromitra Fr., sous-genre Discina
• Essai taxinomique sur le genre Gyromitra Fr. sensu lato (Pezizales) 4. Le genre Gyromitra Fr., sous-genre Caroliniana

Допълнителна информация за Gyromitra perlata: Typification of Gyromitra perlata, type-species of the subgenus Discina (Discinaceae), N. Van Vooren, Ascomycete.org, 9(2), 2017.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващите снимки показват екземпляри, които не са доказани с микроскоп.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.

Върни до горе