Hortiboletus bubalinus (Oolbekk. & Duin) L. Albert & Dima
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Xerocomus bubalinus (Oolbekk. & Duin) Redeuilh, Boletus bubalinus Oolbekk. & Duin

У нас Няма име.

По света Ascot hat (английски), Rötender Filzröhrling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала до плоска. Охрена, жълтеникаво-кафеникава с или без кайсиеви оттенъци, светлокафява, червеникаво-кафява, жълто-кафява до меденокафява и обикновено по-светла по периферията. Повърхността е суха, кадифена, по-късно гладка или финонапукана. Диаметър до 5 cm.

Тръбички Бледожълти до жълти с маслиненозелен оттенък. Посиняват при нараняване. Порите са със същите цветове и също посиняват при нараняване.

Пънче Цилиндрично, вретеновидно или бухалковидно. Жълтеникаво и обикновено почти изцяло покрито с много ситни червени гранулки, обезцветяващо се при остаряване. Посинява при нараняване.

Месо Белезникаво в шапката и подчертано розово непосредствено под кожицата. Жълтеникаво в пънчето и оранжево-кафяво в основата, понякога с няколко оранжево-червени точици. Посинява в шапката. Вкусът и миризмата са неопределени.

Спори С размери 11–15 × 4.5–5 μm, гладки.

Местообитание Расте в населени места, в паркове и градини. Образува микориза с тополи (Populus) и липи (Tilia). Един случай с габър (Carpinus) е описан от Британските острови. По мои наблюдения и сведения в литературата вероятно расте с повече видове дървета, включително брези (Betula), бук (Fagus) и смърч (Picea). Разпространението е все още неизяснено напълно. Видът е описан от България, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство. Изглежда по-широко разпространен вид отколкото се е смятало досега, вероятно поради непознаване.

*Статия за откриването на вида в България: Boletus bubalinus (Boletaceae) – A new addition for the bolete mycota of Bulgaria and the Balkan Peninsula, B. Assyov, D. Stoykov, Доклади на Българската академия на науките, Tome 64, No 11, 2011.

Сходни видове Сходни видове са Hortiboletus engelii и Hortiboletus rubellus (Тъмночервена манатарка). От тях се различава по розовото месо в шапката. Преди се е считало, че Hortiboletus bubalinus не притежава червените точици в основата, които се намират при H. engelii и H. rubellus. Въпреки това, Gelardi (2010) скоро отбеляза, че в редки случаи при H. bubalinus също се откриват точици. Сравнете също с Xerocomus erubescens.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Превода направи П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Видът е слабо познат и препоръчваме да не се консумира. Сезонът на плододаване е от края на пролетта до есента (V-IX).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 19 Декември, 2022 г.

Върни до горе