Hydnellum aurantiacum (Batsch) P. Karst.
семейство Bankeraceae
У нас Оранжев хиднелум.
По света Orange tooth (английски), Hydne orangé (френски), Orangegelber Korkstacheling (немски), Гиднеллум оранжевый (руски).
Шапка Обратноконусовидна, плоска или леко вдлъбната в средата, 4–8(10) cm в диаметър, в началото кремава, след това жълто-оранжева, оранжева до ръждивокафява; повърхността кадифена, в средата с неправилни израстъци; ръбът вълнист, белезникав до жълтеникав.
Пънче 2–5(10) × 1.5–2 cm, жълто-оранжево до ръждивокафяво, кадифено. Спорообразуващата повърхност във вид на шипчета, конични, дълги до 5 mm, низбягващи, в началото белезникави, после с жълто-оранжев оттенък, у старите ръждивокафяви.
Месо Вдървеняло, влакнесто, светлооранжево до ръждивокафяво.
Спори Почти кълбовидни, 4–6 × 4,5–5 µm, бледожълтеникави, брадавичести.
Местообитание Среща се поединично или на групи върху почва в иглолистни гори (бор – Pinus , смърч – Picea) в планините. Образува плодни тела единично или на малки групи, често сраснали помежду си. Август – октомври.
Разпространение в България Витошки район (Витоша), Рила (над с. Костенец), Родопи (Зап. – резерват „Беглика“; над гр. Доспат).
Общо разпространение Европа. Азия, Северна Америка.
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
Предприети мерки за защита Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са на територията на природен парк „Витоша“ и резерват „Беглика“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Автор Мелания Гьошева. Оригиналната публикация можете да прочетете в електронното издание на Червената книга на България.
Допълнителна информация
Други находища в България Пампорово, съобщено от Борис Асьов, август 2014; Шилигарника, Пирин, съобщено от А. Грозданов, август 2014.
Естествени пигменти (от Wikipedia) Пигментът, който е отговорен за характерния оранжев цвят на тази гъба е идентифициран като аурантиацин (производно съединение на p-terphenyl). Съобщено е също за наличието на веществото дихидроаурантиацин дибензоат.
Любители на природосъобразния начин на живот използват извлечения от плодните тела пигмент за боядисване на вълна.
Коментар Неядлива гъба, поради грубовлакнестата до дървениста текстура на месото. (Източници: №7,9)
Сходни видове Гледана отгоре повърхността на шапката на Hydnellum aurantiacum напомня полипоровата гъба Phaeolus schweinitzii. Разликата се установява веднага, след като се разгледа спорообразуващата повърхност – при хиднелума се състои от конични шипчета, а при Phaeolus schweinitzii – от пори. (Вижте снимка на Phaeolus schweinitzii в сайта Biopix.com) . Б. Роснев съобщава за щетите предизвикани от тази гъба върху бялата мура (Phaeolus schweinitzii an Pinus peuce in Bulgarien).
Страницата е подготвена от А. Грозданов.
Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.
Leave a Reply