Hygrocybe citrinovirens (J.E. Lange) Jul. Schäff.
семейство Hygrophoraceae

У нас Няма име.

По света Citrine waxcap (английски), Hygrophore citron (френски), Grünlichgelber Saftling (немски), Гигроцибе лимонно-зелёная (руски).

Шапка Дълго време конусовидна, накрая дъговидно извита нагоре и с връх в центъра. Жълто-зеленикава до жълто-оранжева, при засушаване или застаряване се обезцветява до бледорозово. Суха, гладка и лъскава. Ръбът е изправен и накрая се обръща нагоре. Често се разцепва. Диаметър до 8 cm.

Ламели Бели, по-късно бледожълти. Свободни или слабо прираснали и редки.

Пънче Цилиндрично до слабо бухалковидно. Понякога е частично раздвоено от вертикална бразда. Оцветено като шапката, в основата – бяло. Покрито с белезникав налеп. Повърхността е влакнеста и суха. Височина до 12 cm.

Месо Жълтеникаво. Тънко и воднисто, в пънчето – влакнесто. Липсват особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 6.5-8.5 х 5-7 μm.

Местообитание Пасища, горски ливади и други тревисти места. Плододава през лятото и есента при влажно време. Расте на туфи от няколко плодни тела скупчени заедно, понякога със слети в основите пънчета. Вероятно рядка гъба. Снимките на тази страница са от едно находище в България.

• Горска ливада сред букова гора, м. „Замбина могила“, Врачански балкан. 4-13 юни 2016 г. (Съобщено от Павел Неделев).

Коментар Неядлива.

Сходни видове Сходен вид е Жълтата черешова гъба (Hygrocybe acutoconica). Този вид е по-често срещан и също има жълто-оранжева конусовидна шапка, бели до жълти ламели и сухо, влакнесто пънче. Ориентири, които помагат за определянето на H. citrinovirens са наличието на светлозелени оттенъци по шапката, сухата и лъскава повърхност, преобладаващо белите ламели (никога изцяло жълти), сравнително по-дебелото пънче и образуването на туфи, вместо плодните тела да растат поотделно.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 28 Август, 2016 г.

Върни до горе