Hygrocybe miniata (Fr.) P. Kumm.
семейство Hygrophoraceae

синоним Hygrocybe strangulata (P.D. Orton) Svrcek

У нас Няма име.

По света Vermilion waxcap (английски), Hygrophore vermillon (френски), Mennigroter Saftling (немски), Гигроцибе киноварно-красная (руски).

Шапка Изпъкнала, но понякога с плитка вдлъбнатина в центъра. Жълто-оранжева, оранжево-червена или червена, с тънка жълто-оранжева ивица по ръба. Повърхността е суха и покрита с фини люспици, които не винаги се виждат ясно. Ръбът е слабо подвит. Диаметър до 4 cm.

Ламели Оранжево-червени до жълтеникави, с по-светъл ръб. Прираснали или частично прираснали към пънчето и сравнително дебели и редки.

Пънче Цилиндрично, но често неравномерно разширено, а понякога частично раздвояващо се. С цвета на шапката или по-светло. Повърхността е гладка и суха. Височина до 5 cm.

Месо Жълто до оранжево-червено. Тънко. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Горски ливади и пасища. Предпочита места с кисела почва. Плододава на групи през лятото и есента.

*Показаните екземпляри са от планински пасища в западните Родопи.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Цветовете на Hygrocybe miniata варират и изсветляват с развитието, но оранжевият цвят несъмнено преобладава и може да послужи като ориентир сред множеството видове червени Hygrocybe. Важни белези са също сухата шапка покрита със съвсем ситни люспички, сухото пънче и местообитанието.

Близки видове са по-дребните Hygrocybe calciphila с предпочитание за варовити места и Hygrocybe substrangulata от торфища и влажни зони. Тези видове се различават най-лесно с микроскоп по размера и формата на спорите.

Hygrocybe helobia има по-малки плодни тела. Люспестата шапка и гладко, тънко пънче са червени и контрастират с по-светлите ламели.

Hygrocybe corsica се среща в региони със средиземноморски климат и има червени плодни тела и низбягващи ламели.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 7 Април, 2019 г.

Върни до горе