Кафяво-жълта черешова гъба « Сайт за гъбите в България

Кафяво-жълта черешова гъба

Hygrocybe spadicea.

Hygrocybe spadicea (Fr.) P. Karst.
семейство Hygrophoraceae

У нас Кафяво-жълта черешова гъба.

По света Date waxcap (английски), Hygrophore brun de datte (френски), Braungelber Saftling (немски), Гигроцибе буро-красная (руски).

Шапка Дълго време конусовидна, накрая дъговидно извита нагоре и с остър връх в центъра. Кафява или жълтеникаво-кафява и по-тъмна в центъра. Суха и радиално влакнеста до почти гладка. Ръбът отначало е слабо подвит, по-късно се изправя и накрая се обръща нагоре. Често се разцепва. Диаметър до 8 cm.

Ламели Белезникави или жълти. Свободни или слабо прираснали и редки.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата. Жълто, понякога с по-тъмни ивици. Повърхността е влакнеста и суха. Височина до 9 cm.

Месо Белезникаво или жълтеникаво. Тънко и воднисто, в пънчето – влакнесто. Липсват особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 9-12 х 5-7 μm.

Местообитание Пасища, горски ливади и други тревисти места. Предпочита варовикова почва. Плододава през пролетта, лятото и есента при влажно време. Среща се поединично или на групи и е рядка находка. Снимките на тази страница са от три находища в България.

В околността на с. Мостово в Родопите. 21 октомври 2006 г. (Съобщено от Александър Грозданов).
Пасище в околността на с. Крапец, Врачанско. Април и май 2014 г. (Съобщено от Павел Неделев).
В околността на с. Локорско, Софийско. 15 октомври 2015 г. (Съобщено от Татяна Иванова).

Видът е категоризиран като уязвим в Червения списък на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Този вид притежава характерна комбинация от цветове и се различава лесно от останалите видове черешови гъби (Hygrocybe). Може да се сбърка с далеч по-често срещания вид Hygrophorus hypothejus (Кехлибарена гъба), който се появява в края на есента и е в симбиоза с борове. Макар оцветяването да е много сходно, шапката има широка гърбица (не е островърха), а ламелите са низбягващи или изцяло прираснали.

Текста подготви П. Неделев.