Hygrocybe subpapillata Kühner
семейство Hygrophoraceae
У нас Няма име.
По света Trockenfuß-Saftling (немски).
Шапка Отначало конусовидна, по-късно слабоконусовидна до изпъкнала, накрая плоска. Докато е млада често с ниска централна пъпчица. Оранжева, оранжево-червена или по-светла до жълта, особено при засушаване или стареене. Повърхността е суха или мазна, финонабръчкана или почти гладка. Ръбът е изправен, полупрозрачен понякога слабо фестониран. Диаметър до 3 cm.
Ламели Бледожълти, жълто-оранжеви или черевникави. Редки и прираснали до слабо низбягващи. Понякога частично прираснали със зъбче.
Пънче Цилиндрично, тънко. Жълто, оранжево или червено, като е по-светло в долната част. Повърхността е суха, гладка и полирана. Височина до 5 cm.
Месо Жълтеникаво. Крехко, тънко. Без особени миризма и вкус.
Спори Споровият прашец е бял.
Местообитание Пасища и тревисти местности в близост до гори. Плододава поединично или на групи от началото на лятото до есента. Появява се през месец юни при влажно време по наши наблюдения от Рила и ПП Врачански Балкан. Вероятно рядък вид.
Коментар Неядлива гъба.
Сходни видове Hygrocybe subpapillata е слабо познат и рядко съобщаван вид. Съществуват множество други видове черешови гъби (Hygrocybe) оцветени по този начин, което затруднява определянето ако се съди само по цвят. Важни белези са формата на шапката и наличието на пъпчица (която обаче не винаги присъства или се открива трудно), сухите повърхности, прирасналите ламели и малките размери.
Hygrocybe glutinipes има шапка и пънче покрити със слуз и низбягващи ламели.
Hygrocybe insipida отначало има полукълбовидна до изпъкнала шапка, никога с пъпчица. Ламелите най-често са низбягващи.
Hygrocybe miniata и Hygrocybe helobia имат финолюспести шапки.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 23 Март, 2021 г.
Leave a Reply