Hygrophoropsis aurantiaca (Wulfen) Maire
семейство Hygrophoropsidaceae

синоним Cantharellus aurantiacus (Wulfen) Fr.

У нас Лъжлив пачи крак.

По света False chanterelle (английски), Fausse girolle (френски), Falsche Pfifferling (немски), Ложная лисичка, Говорушка оранжевая (руски).

Шапка До 10 cm в диаметър. Оранжева до ярко оранжева или оранжево-жълта. Ръбът е подвит.

Ламели Оранжеви, низбягващи (спускат се по пънчето) и раздвояващи се.

Пънче Обикновено стесняващо се към основата. Често извито и със същия цвят като шапката.

Месо Оранжево, не променя цвета си при излагане на въздух. Няма особени миризма или вкус.

Спори С размери 5–7 × 3.5–4.5 μm.

Местообитание Среща се в смесени и иглолистни гори, върху горска шума или пънове, понякога върху стърготини. Широко разпространен вид в Европа.

Автор на описанието Б. Асьов. Текста от английски език преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Съществуват противоречиви мнения относно ядливостта на тази гъба в литературата и ние препоръчваме да не се консумира. Според някои автори гъбата е ядлива. (Източници: №6,10,22) Други автори я обявяват за отровна понеже може да причини симптоми на стомашно-чревно отравяне. (Източници: №5,7,8,9,18)

В България този вид се среща в иглолистни гори в планините, както и в изкуствени борови насаждения на по-ниска надморска височина. Плододава поединично или на групи. Плодните тела израстват от почва или в близост до или върху гниеща дървесина. По наши наблюдения сезонът е през есента. Видът изглежда широко разпространен, но не се наблюдава често.

Сходни видове Трудно може да бъде сбъркан с други видове Hygrophoropsis поради оранжевия цвят. Подобни видове са Hygrophoropsis macrospora с белезникаво до охрено плодно тяло и Hygrophoropsis rufa с кафява шапка.

Неопитни гъбари бъркат Лъжливия пачи крак с ядливите Обикновен пачи крак (Cantharellus cibarius) и Бледожълт пачи крак (Cantharellus pallens). Спороносният слой на пачите крака е представен от жилки за разлика от същинските ламели на H. aurantiaca. Жилките са дебели, плитки и с широки пространства помежду им. Освен това са неравномерно разклонени. Ламелите на H. aurantiaca са сравнително тънки, нагъсто подредени и макар да имат чести разклонения, са по-равномерни. Важно е да се отбележи, че ламелите на H. aurantiaca са ярко и наситено оранжеви, докато при C. cibarius и C. pallens жилките са по-скоро жълтеникави, жълти до жълто-оранжеви. Месото на H. aurantiaca е по-тънко и по-еластично.

Докато H. aurantiaca е есенен вид, C. cibarius и C. pallens започват да плододават по-рано и се намират ежегодно в големи количества от началото на лятото. C. cibarius и C. pallens не растат върху гнила дървесина.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 1 Юли, 2022 г.

Върни до горе