Hygrophorus abieticola Krieglst. ex Gröger & Bresinsky
семейство Hygrophoraceae

синоним Hygrophorus pudorinus sensu auct. mult.

У нас Оранжев хигрофорус.

По света Hygrophore pudibond (френски), Orange-Schneckling, Terpentin-Schneckling (немски).

Месо Бяло, с оранжев участък под кожицата на шапката. С особена миризма, която автори описват като наподобяваща терпентин.

Местообитание Планински иглолистни гори. Осъществява микориза с бяла ела (Abies alba). Плододава на групи през есента. Вероятно рядък вид в България.

*Снимките на И. Лачева показват находка от иглолистна гора в централна Стара планина.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Оранжевият хигрофорус, Hygrophorus abieticola, е вид хигрофорус обитаващ еловите гори в централна Европа. Беше известен дълго време под името Hygrophorus pudorinus. След анализ на оригиналното описание на Hygrophorus pudorinus на Фриз от 1821 г. е установено, че неговото понятие е за гъба с лепкава, месночервена шапка намерена в иглолистни гори в района на Йоншьопинг в Швеция. Понеже бялата ела не расте естествено в тази страна, заключението е, че Фриз не е описал вида, придобил известност с името H. pudorinus в централноевропейските страни, а съвсем друг. Krieglsteiner забелязал това несъотвествие и създал ново име през 2008 г. за вида показан тук. Шведски миколози спекулират, че гъбата на Фриз вероятно се отнася за вида известен с името Hygrophorus persicolor (близък вид или възможен синоним на Червенеещия хигрофорус, Hygrophorus erubescens), който микоризира със смърч. (Източник: Svensk Mykologisk Tidskrift, vol. 35, n. 2, 2014)

H. abieticola може да се сбърка с Hygrophorus poetarum (Сивочервеникав хигрофорус) – вид с по-светла кремаворозова шапка. Среща се в букови гори.

Cuphophyllus pratensis (Есенна ливадна гъба) расте сред треви на открити места, има подчертано низбягващи ламели и няма изявена миризма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Март, 2021 г.

Върни до горе